Затъването на Испания

Извънредната ситуация оправдава извънредните средства. Това ще да си е казал испанският премиер Мариано Рахой, когато е насрочвал извънредната пресконференция, на която обяви, че испанските банки могат да се справят и сами. Разбирай: засега Мадрид не смята да се възползва от европейския спасителен пакет.

Неведнъж обаче сме ставали свидетели на това колко често са се налагали корекции в намеренията на Рахой. Само преди седмица например той каза в парламента, че банките няма да получават държавно финансиране. Според испанската преса обаче испанските банки се нуждаят от 50 млрд. евро. По този повод специалистът по банково дело Фернандо Пампийон от университета в Мадрид казва:

Днес едно, утре друго

"Когато слуша изявленията на политиците, човек остава с впечатлението, че те вече не са господар на ситуацията. Рахой импровизира по същия начин, както навремето и Сапатеро. Правителството твърди, че Bankia се нуждае от не повече от 15 млрд. евро, след това обаче изведнъж се говори за 19 милиарда, а сега вече за цели 24 милиарда. След това ни казват, че е одобрен спешен заем за банката, а нейният председател дори заяви, че този заем щял да бъде безвъзмезден. Затова не бива да приемаме за чиста монета думите на премиера Рахой, че Испания щяла да се справи и сама."

Самата формула, с която Мадрид иска да спаси Bankia, подсказва, че това няма да е възможно без помощ отвън. Испанското правителство възнамерява да прехвърли срещу акции държавни облигации, които финансовият институт да заложи в ЕЦБ срещу нови заеми. Т.е. свежите пари ще дойдат от ЕЦБ. По-логично би било, ако Испания се обърне директно към спасителния фонд, но това би струвало на премиера Рахой загуба на престиж, посочва Пампийон:

"Откакто Испания е длъжна да плаща вече по 6% лихва, с доверието към нея е свършено. Сгрешен е целият кризисен мениджмънт на правителството. Ако за възстановяването на доверието на международните пазари е необходимо Испания да заеме средства от кризисния фонд, то правителството трябва да го направи, вместо да имитира дейност, която не решава нито един от съществуващите проблеми."

Трибунал за виновните!

Основният проблем на испанските банки е добре известен: освен многото несъбираеми кредити те имат в активите си и надценени недвижими имоти, за които никой не знае колко струват реално. В същото време расте и недоволството сред населението. Хората не разбират защо отговорните за кризата не биват наказвани, докато обикновеният човек плаща сметката с масова безработица. Протестното движение на "Възмутените" смята да създаде нещо като народен трибунал, обяснява Мануела Гименес от икономическата комисия на движението:

"Искаме да се потърси отговорност от виновните. Ще съберем доказателствен материал от всички потърпевши и ще разобличим измамниците. След това ще предоставим цялата информация на правосъдието, за да си свърши и то работата. Виновните междувременно са се превърнали в мултимилионери. У тях са парите, от които банките се нуждаят и които сега искат да вземат от нас."

Кой плаща сметката?

Спуканият балон с недвижимите имоти, който тормози банките, е само една от причините за сегашните главоболия на Испания. Страната има сериозни бюджетни проблеми както на централно, така и на местно ниво - и то във всичките 17 автономни региона. При това не само като следствие от рецесията. Безработицата е една от най-високите в Европа, като най-сериозно засегнати от това са младите хора.

АГ, ДР, ШпО, Е. Лилов; Редактор: Б. Рачева