Заплаха от срив на Изток

Кризата започна в американските предградия, обхвана западноевропейските банки, след което рухна и първата държава - Исландия. Ето че сега се олюлява и Източна Европа, онзи регион, с който се свързват толкова много надежди. Страните на изток от Германия бяха смятани за emerging markets, за предверие на западната индустрия. Но поради кризата неотдавна в Латвия демонстрираха десетки хиляди хора. Българите също излязоха на улицата. Страни като Унгария и Украйна са на ръба на банкрута.

От бум - в дълбока рецесия

Голямата криза би могла да нанесе жестоки поражения на тези неукрепнали демократични общества с тяхната новосъздадена пазарна икономика. Без никакъв преход източноевропейските държави се сриват от бума в дълбока рецесия. Те финансираха този бум главно с чуждестранни пари, само че сега инвеститорите се отдръпват, което повлича към дъното източноевропейските валути. Впрочем на Запад не бива да забравят, че източноевропейците просто следваха западния пример, залагайки изцяло на пазарната икономика.

Кризата поразява и страни, в които се стопанисваше много добре. Тук на първо място трябва да споменем Полша, която с нейното почти 40-милионно население е най-силната в икономическо отношение страна в Източна Европа. Поради кризата поляците са силно разколебани - около 70 процента смятат, че кабинетът Туск не контролира повече положението. Ако Туск се провали, тогава на власт във Варшава може отново да се завърнат евроскептичните сили.

В същата посока биха могли да се развият нещата и в други държави от ЕС. В страните, които до преди две десетилетия бяха под съветско господство, не става дума само за икономиката: разтърсена е почти митичната вяра в "златния Запад". Смятаният за отдавна изживян скепсис по адрес на пазарното стопанство и демокрацията отново се усилва.

Опасност от дестабилизация

В ЕС, доминиран от големите индустриални нации Германия, Франция, Италия и Англия, не бива да се подценяват тези настроения. Защото в няколко страни смесицата от евроскептицизъм и страх от руснаците би могла да подготви терена за популистите и да доведе до дестабилизация. Подобно развитие би имало непредвидими последствия за ЕС.

Така че големите в общността, въпреки собствените си проблеми, трябва без бавене да разработят концепции за подпомагане и оздравяване на застрашените новаци от Изтока - и да предоставят необходимите милиарди. Това няма да бъде подарък за бедните съседи, а добра инвестиция в името на собствените интереси. Защото ако източната половина на ЕС се срине в кризата, Западът ще трябва по-късно да заплати много по-висока цена.