Залезът на Пеевски

Успелият млад мъж на 33 години е в центъра на събитията в България вече почти една година. Няма друг случай, в който едно име да занимава цяла държава, освен ако това не е името на премиера, президента или поне на лидер на управляваща партия.

Делян Пеевски не е никъде и в същото време е навсякъде. Той е депутат, който не ходи в парламента, но името му се появява под законопроекти. Има запазено магистратско място без да упражнява такива функции, но името му изскача зад висши назначения в съдебната система. Не притежава имоти, но охраната му бди над скъпи сгради из страната. Официално няма бизнес, но се споменава като фактор в редица сделки. Няма дори медии на хартия, но използва израза "моите медии".

Делян Пеевски си отива. Или го отиват. Няма голяма разлика. И в двата случая причините са едни и същи: безграничният апетит помага на растежа, понякога създава здравословни проблеми, но абсолютно винаги създава врагове почти в геометрична прогресия – колкото по-голям, толкова по-мразен. Излизането на светло обаче се оказа най-опасно за явлението "Пеевски". Доскоро името му бе познато само за хората от управлението, големия бизнес и медиите. За широките народни маси той беше непознат. Днес обаче всички знаят кой е той, всеки ден слушат за него и със сигурност много хора не го харесват.

Задкулисие на светло?

Какво точно е Пеевски можем да разберем от думите, с които той се описва и с които го описват другите. Откритото му писмо до Конституционния съд от началото на октомври 2013 година стана известно с репликата "Аз съм на 33 години и съм успял". Но в същото писмо Пеевски държи да изясни, че не е представител на задкулисието: "Къде е моето задкулисие? Кои са неговите измерения? Настоявам за уточнение с конкретика", пише депутатът от ДПС.

Няколко месеца по-късно той самият започна да отговаря с конкретика. По собствено желание ни информира, че 40 пъти е бил в кабинета на министъра на вътрешните работи в правителството на ГЕРБ Цветан Цветанов. Логичният въпрос е какво прави депутат от опозицията в кабинета на министъра 40 пъти. И отговорът отново идва от самия Пеевски: "Молбата му, ще го кажа в прав текст, бе да осъществявам чадър в моите медии над няколко престъпни босове". Пеевски добре е разбрал собствения си въпрос и добре уточнява с конкретика какво е задкулисие.

Странно единодушие цари сред представителите и на четирите политически сили в парламента за ролята и значението на Делян Пеевски. "Пеевски е приемствеността между управлението на ГЕРБ и БСП", казва бившият вътрешен министър от социалистите Румен Петков. "Делян Пеевски управлява прокуратурата чрез огромното си влияние във Висшия съдебен съвет и чрез главния прокурор Сотир Цацаров", казва следващият вътрешен министър в кабинета на ГЕРБ Цветан Цветанов. А лидерът на ДПС Лютви Местан припомня как ГЕРБ хем подкрепяли протестите срещу избора на Пеевски за шеф на ДАНС, хем "се чувствали комфортно зад широкия му гръб". Тези изречения също помагат за изясняване на значението на думата "задкулисие", въреки че не са толкова ярки като изказването на бившия министър на културата и депутат от ГЕРБ Вежди Рашидов: "Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред." Всичко това вече е на светло, а какво задкулисие може да има пред кулисите?

От незаменим до вреден

Излизането на светло на Делян Пеевски стана на 14 юни, когато парламентът го избра за председател на ДАНС. Някои продължават да задават въпроса КОЙ го предложи, но 8 месеца по-късно изглежда не е толкова важно точно кой, а че все пак го е предложил. Слава Богу, че този КОЙ предложи Пеевски, за да го извади на светло и така да приближи явлението към неговия залез. Хората получиха представа как действа схемата – ако проявяваш интерес от нещо в медиите, ако ти е важно някое назначение в правосъдието, ако развиеш апетит към някоя сделка, най-добре е в този момент да си зад широкия гръб. Незаобиколимия гръб.

Днес обаче Делян Пеевски вече очевидно е вреден. Ако приемем, че представлява сам себе си, вече вреди на всичко постигнато за тези 33 години. Ако пък е боздуган, вече носи много повече негативи за ръката, която го размахва. А и може ли да очакваш хората да обичат един боздуган? С липсата на мярка и невъздържаното си желание за изява Пеевски успя дори да умножи вредите. Зачестилите му изказвания пред подбрани медии показват засилена изнервеност. А на кого му трябва изнервен боздуган?