MAD Reform

Германското военно контраразузнаване (ГВКР) е редом с Федералната служба за защита на конституцията и Федералната разузнавателна служба третата спецслужба на федерално равнище. Тя има репутацията на най-секретната от всички секретни служби: "връзки с обществеността" там е чужда дума, а действащият й президент Карл-Хайнц Брюселман никога досега не е давал интервю. За това пък други говорят за службата му.

От месеци насам в черно-жълтата управляваща коалиция се вихри спор по въпроса за бъдещето на военното контраразузнаване. Във вторник миналата седмица конфликтът достигна най-високо равнище. Министърът на правосъдието Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер (от СвДП) представя в документ искането на своята партия тайната служба да бъде разформирована: "Разпределението на разузнавателната дейност на федерацията върху три различни служби води до излишни дублиращи структури, до липса на прозрачност и до опасността от двойни нарушения на основните права", се казва във въпросния документ. На следващия ден министърът на отбраната Томас де Мезиер (от ХДС) контрира пред Парламентарната комисия по отбраната. За предложеното от колежката закриване в момента нямало причина. Неговият предшественик Карл-Теодор цу Гутенберг (от ХСС) дори бе поискал в поверителен документ, предназначен за Комисията по отбраната на Бундестага, разширяване на правомощията на своите агенти.

Гафовете на тайната служба

За целта обаче няма политическо мнозинство. Точно обратното: тайната служба не би могла да просъществува без орязвания. Министърът на отбраната ще трябва да съкрати личен състав в рамките на реорганизацията на Бундесвера. Ще бъдат съкратени около 18 хиляди военнослужещи и 21 хиляди волнонаемни. Съгласно един документ с гриф "Поверително: само за служебно ползване", съдържащ един от вариантите за икономии, ще се наложи и ГВКР с неговите понастоящем 1280 сътрудници да понесе своя дял: така службата ще се лиши от около една трета от военните си и от понастоящем 820 в бъдеще ще останат 570 души. Какви ще са съкращенията при 460-те волнонаемни служители, още не се знае.

Ясно изглежда във всеки случай, че упадъкът на основаното на 30 януари 1956 г. ще продължи. Този упадък започва в края на 70-те години с един скандал със СРС-та. Шпионите на Бундесвера монтирали "бръмбари" в жилището на секретарката на върховния си шеф - министъра на отбраната Георг Лебер (от ГСДП). Жената била заподозряна в шпионаж за ГДР, което, разбира се, така и не се доказва. Проблемът с цялата акция е, че е нелегална, както и други подобни действия срещу хора от въоръжените сили. Ресорният министър Лебер подава оставка през 1978 г., поемайки политическата отговорност.

През 1983 година службата трайно уврежда репутацията си с аферата "Кислинг". Тогава агенти на ГВКР инсинуират възоснова на несериозни документи, че генералът от Бундесвера Гюнтер Кислинг е хомосексуален и поради това податлив към изнудване, т.е. рисков за сигурността. Без да подложи обвиненията на проверка, министърът на отбраната Манфред Вьорнер (от ХДС) изпраща генерала в пенсия през 1984 година. Кислинг дори не е изслушан, но в крайна сметка е изцяло реабилитиран - в обвиненията няма нищо вярно. Провалът е с дълбоки последствия за военното контраразузнаване: то е преструктурирано, губи част от правомощията си за сметка на Федералната служба за защита на конституцията и дори трябва да преглътне и това: военни на ръководни позиции да бъдат заменени с цивилни служители. В годината на германското обединение със закъснение на светло излиза може би най-голямата издънка на военното контраразузнаване. През 1990 година става известно, че дългогодишният вице-шеф на службата, полковник Йоахим Кразе, е бил едновременно и сътрудник на гедерейска "Щази". От пенсионирания с почести двоен агент не може да бъде потърсено обяснение, през 1990 той вече не е между живите.

В наши дни военното контраразуузнаване, чиято централа е в казармата "Конрад Аденауер" в Кьолн, поддържа 12 филиала в Германия и работи до голяма степен безшумно. Агентите продължават да смятат работата си за важна. Например в противодействие на шпионажа. По закон ГВКР трябва да пази Бундесвера от застрашаващи сигурността или шпионски дейности от страна на чужди сили.

Не е такава, за каквато се представя?

В поверителен анализ, с който вестник Ди Велт разполага, се казва: "Чужди разузнавателни служби продължават да са активни в Германия и сега. В сектора "контраразузнаване" на ГВКР постоянно се работи по разузнавателни операции с различно качество, като преобладаващата част от тях са разузнавателни дейности на служби от Руската федерация и от Китайската народна република. Имало много работа и в сектора за борбата срещу екстремизма. "Най-вече крайно дясната сцена проявява ясен афинитет към Бундесвера", четем още в документа. В областта на това явление ГВКР разследва годишно по 660 подозрителни случая. Левият екстремизъм вече не играел роля, заслущаваща да бъде спомената, но пък се работи по случаи, свързани с ислямски фундаментализъм. "Отделни членове на Бундесвера са били идентифицирани в тази връзка като екстремисти", пише в анализа.

Изглежда така, сякаш работата е много. В действителност обаче от петте отдела на ГВКР само два са предназначени за изпълняване на разузнавателно-оперативни задачи. Останалите се грижат предимно за услуги и администрация. Така например от отправените общо 52-те искания за информация от трите тайни служби към телекомуникационни провайдери през 2008 година само 2 са били от ГВКР. От общо 66-те допитвания от трите тайни служби до банки пък нито едно не е било от ГВКР. Което сочи, че въпросната тайна служба е много по-малко тайна, отколкото се опитва да се представи.