Как ДС се бореше срещу "Дойче Веле"

Доктор Неринг, организирахте уъркшопа "Държавна сигурност и медиите" с подкрепата на СУ и медийната програма на фондация "Конрад Аденауер". На него експерти обсъдиха отношенията между българската Държавна сигурност и медиите. Засегнахте и "Дойче Веле" като "идеологически противник" на тайните служби в комунистическа България. Какви стъпки са предприемани от ДС спрямо "Дойче веле"?

д-р Кристофер Неринг: ДС винаги първо започва да действа административно, като отваря литерно дело, в което събира цялата налична информация и плановете си. Това става още през 1963-а година, когато "Дойче веле" започва да излъчва и на български. До февруари 1990-а година са работили по темата. 

Следи се кой работи там. По всяко време знаят кои са служителите в българската секция и ДС успява отчасти дори да хване личните отношения между работещите. Много обичат да описват интригите помежду им, например кой иска да заеме определен пост. Събират тези информации основно като изпращат агенти в Кьолн, които пряко или индиректно познават тези служители.  

Успяват ли агенти на ДС да се инфилтрират в българската редакция на "Дойче веле"?

д-р Кристофер Неринг: Тези планове не успяват. Те или се свързват с роднините им, които са останали в България, или изпращат хора, които "случайно" да се запознаят с работещите в "Дойче веле". Целта на ДС е била да вербуват българските служители, но не успяват нито веднъж в продължение на близо 30 години. Те са в състояние единствено да съберат информация и дотам. Знаят кой кой е в българската секция. Също така за всяко десетилетие в литерното дело има план на сградата на "Дойче Веле" и знаят кой в коя стая се намира. Сдобиват се и с вътрешния правилник и телефонния указател. Разполагат с личните адреси и телефоните на повечето служители от българската секция. С вербуването не успяват, а с дискредитирането - донякъде.  

Какви са опитите за дискредитиране? 

д-р Кристофер Неринг: Опитват се да дискредитират служителите в България като "изменници на родината" и "врагове на българския народ", както правят и с тези на "Свободна Европа". Целта е да ги представят като предатели. Също така се опитват да пускат слухове в Германия, че един или друг служител е агент на Държавна сигурност. В "Дойче Веле" това е неуспешно, в "Свободна Европа" е по-успешно. Целта е дискредитиране пред ръководството на медията. Но аз не намерих никъде информация, че тези слухове са довели до последици. 

През 70-те години започва заглушаването на радиосигнала. При посещение в България външният министър на ФРГ Ханс-Дитрих Геншер поставя този въпрос. И в документите на Държавна сигурност пише, че германската страна, включително посолството в София, повдига темата. През 80-те години това води до последици. Шефът на българското разузнаване кара отделите, които работят срещу "Дойче веле", да предоставят повече доказателства за престъпни и враждебни действия, за да ги покаже пред германската страна. От ДС всъщност са принудени да признаят, че "Дойче веле" се опитва неутрално да предостави информация на слушателите си в България. 

И това, което се използва като доказателства, че са вражески настроени, са например предаванията на Георги Марков през 70-те години. Литерното дело придобива по-голямо значение, защото други отдели следят само това, което Марков прави. Така "Дойче веле" става обект на по-голям интерес. Но тъй като връзките на Марков с "Дойче веле" не са толкова тесни, колкото с БиБиСи например, не успяват да реализират по-крути мерки. 

Кога "Дойче веле" спира да представлява интерес за българските служби?

д-р Кристофер Неринг: Официално през февруари 1990-а година. Това е свързано с политическите промени в България. През есента на 1989-а година "Дойче веле" за пръв път получава право да има щанд на Международния панаир в Пловдив. Държавна сигурност действа много активно срещу него, но накрая са принудени да признаят, че "Дойче веле" не са извършили нищо враждебно. Служителите, които пристигат от Германия за панаира, са следени навсякъде, пращат им провокатори, които целят да предизвикат физически спорове, но и те не успяват. ДС все пак иска да възпрепятства участието на "Дойче веле" на панаира през следващата година, но политическата обстановка вече е различна. 

Как си обяснявате присъствието на сътрудници на ДС в българските медии и до днес? 

д-р Кристофер Неринг: През 90-те години започват да се отварят досиетата. Непреките последици от това са трудни за доказване. Медиите знаят колко дълбоко ДС беше внедрена в тях. Много от хората, които са си сътрудничели със службите, остават на постовете си и след 90-та година. Медиите не отразяват тази тема, защото е неприятно за тях. Освен това се притесняват, че аудиторията ще престане да им вярва, ако разбере, че е пълно с агенти на ДС. Това се предава и на следващите поколения, тъй като през годините тези хора с връзките, манталитета и зависимостите остават на своите постове. Бившите агенти, които се познават, формират мрежа, която държи властта - над финансови ресурси, над това, което се излъчва, и над начина, по който се отразява някоя тема, например темата за политиците, които са свързани с държавна сигурност. 

През 2006 година вътрешният министър Румен Петков произволно реши да разсекрети досиетата на отделни журналисти като по този начин ги дискредитира. Това е само един пример за тези зависимости, защото въпросните хора, преди да бъдат разсекретени досиетата им, много по-лесно са могли да стават жертви на шантаж. Например: "Или ще свалите този материал, или ще ви обявя за агент на ДС". Но колко често се е случвало това, не можем да знаем. 

От години се занимавате с темата ДС. Интересува ли се българското общество достатъчно от историята и влиянието на бившите комунистически служби в България?  

д-р Кристофер Неринг: Общественият интерес по тази тема минава през отделни вълни. През 1990-а година интересът е огромен. Но Държавна сигурност и БКП успяват да предотвратят разсекретяването на досиетата и лустрацията. При правителството на Иван Костов, което обеща да направи публично достъпни досиетата, отново имаше голям интерес. Но този опит се провали. След това дълги години интересът беше нисък, докато не се стигнеше до поредни избори. Пак нова комисия, пак нов опит. В общи линии партиите използват този въпрос за предизборни цели. С влизането на България в ЕС има и външен натиск да се реши въпросът с досиетата. При първото правителство на Борисов този процес започна отново, но след 2010-2011 година той започна да отслабва. Хората виждат, че досиетата се отварят, но няма последици за осветлените като сътрудници на ДС. Те остават на позициите си. 

Най-добрата илюстрация за това вероятно е големият брой агенти в листите с кандидат-депутати. Също и на последните избори.

д-р Кристофер Неринг: Имах чувството, че през голямата протестна вълна миналата година този въпрос ще е отново на дневен ред, редом до въпроса за корупцията, мафията и невидимите властови центрове, които са пряко свързани с бившата комунистическа държава. По-старите активисти успяха да вкарат въпроса за лустрация и последиците от сътрудничеството на ДС. Въпросът е дали може лустрацията да е решение, защото този проблем по естествен път се решава - хората се пенсионират или умират. Но преходът и трансформацията в България няма как да бъдат разбрани без да се изясни въпросът за Държавна сигурност.  

Доктор Кристофер Неринг е гост преподавател от медийната програма на фондация "Конрад Аденауер" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет.