Зависимостите на ''независимите'' депутати

Българската политическа сцена категорично заприлича на селски панаир. Там зрелищно се водят мазни пехливански схватки, сключват се сделки за зависимости и независимости, търсят се всевъзможни ключове към парламента.

В работата на Народното събрание би трябвало да участват партии и коалиции, явили се на избори, преминали четирипроцентната бариера и излъчили свои депутати. Да, би трябвало. Днес обаче сме свидетели на друго. Четем го в официалното прессъобщение на формацията на Николай Бареков. "С нашите независими депутати, ключът за разтурването на 42-то Народно събрание вече е в ръцете на "България без цензура"", пише там.

От партия в партия

Кога и от кого са избрани "техните независими депутати"? Този въпрос си го задаваме винаги, щом започне сезонът на партийното номадство в българския парламент. Всъщност юристите са категорични, че преминаването от група в група не е незаконно, но пък е морално укоримо.

Д-р Цвета Маркова, дългогодишен ръководител на Държавната комисия по сигурността на информацията, казва: "След промени в "променения" Изборен кодекс трябва да се създава хипотеза на отзоваване на народния представител, след като напусне групата на партията, от която е избран. Следва съответно да напусне и парламента и на негово място да влезе следващият от листата, лоялен към избирателите и партията си депутат."

Преди години депутатът д-р Лъчезар Иванов, "отцепник" от НДСВ, стана представител на ГЕРБ, още преди партията да се бе явила и да бе спечелила депутатски места на национални избори. Днес тези, които държат ключа към кворума, са трима. Те са решени да представляват съвсем нова формация, като за по-патетичния ѝ пиар се заеха да внесат от нейно име законопроекта "Чисти ръце".

Обезсмисляне на изборите

Още по-важният въпрос гласи: Не подронват ли подобни властови стремежи парламентаризма в България, не правят ли излишен изборния процес? "Да", убеден е политическият наблюдател и експерт от "Солидарна България" Иво Христов. "Резултатът от парламентарното номадство е обезсмислянето на изборите, а оттам се поражда и ниската избирателна активност", казва той.

Що се отнася до морала и основополагащите идейни възгледи, които би трябвало да са в основата на провежданите леви или десни политики, Христов казва: "Българските партии нямат ценностни различия. Всички изповядват идеологията на далаверата. В този смисъл преминаването от партия в партия е рутинен бизнес, с който всяко правителство си решава въпроса с парламентарната подкрепа. Когато човек сменя вярата си, това е ценностна дилема. Но българските депутати не изповядват ценности и сменят партиите така, както футболисти сменят клубовете."