Животът на един противник на Путин

Изведнъж всичко стана много бързо: още в края на отиващата си година известният руски опозиционер Алексей Навални и брат му Олег бяха осъдени от съд в Москва за присвояване на пари от козметичната фирма "Ив Роше". Алексей Навални бе осъден на три години и половина наказателна колония условно, а Олег Навали бе осъден на три години и половина ефективно. Братята оспорват обвиненията и смятат процеса за политически мотивиран. Всъщност съдът трябваше да произнесе присъдите на 15 януари 2015 година, но датата бе изтеглена с две седмици по-рано. Изборът на дата за произнасяне на присъди има традиция в Русия. Втората присъда срещу Михаил Ходорковски през 2010 година също бе произнесена на 30 декември, когато повечето руснаци се подготвят за посрещане на Нова година и Коледа, а западните медии и политици са в коледна ваканция.

Вестник "Ди Цайт" писа преди време, че със своите антикорупционни кампании Алексей Навални си е създал имиджа на "най-силният противник на Путин". Години наред Алексей Навални се бори срещу корупцията сред регионалните политици, които си поръчват луксозни автомобили за държавна сметка, срещу кликите в суровинните концерни. Тоест срещу проблема, който повечето руснаци описват като най-голямото зло за страната. След разкритията на Навални няколко депутати от кремълската партия "Единна Русия" бяха принудени да се откажат от депутатските си мандати. Със своята "Фондация срещу корупцията" Навални си създаде много врагове, сред които е и президентът Путин.

Критикът на Кремъл

Възходът на Алексей Навални като един от най-известните опозиционери в Русия започва през 2011 година. Блогърът Навални беше този, който пръв нарече правителствената партия "Единна Русия" "партия на разбойници и крадци". Навални стои и зад призива да бъдат документирани фалшификациите от последните парламентарни и президентски избори. Десетки хиляди руснаци последваха призива му. Американската журналистка Юлия Йофе описва Навални като "висок, рус и впечатляващ". Юлия Йофе пише от Москва за списанията "New Yorker" и "Foreign Policy". "Навални е единственият политик с потенциал в днешна Русия. Той произлиза от средната класа и разбира нейните тревоги", казва тя в разговор с Дойче веле.

Първото политическо изпитание в Москва

Първото изпитание за Навални като политик бяха предсрочните избори за кмет в Москва на 8 декември 2013 година. При това участието му в изборите беше крайно несигурно. Същата година Навални беше осъден на пет години затвор в оспорван процес за присвояване като бивш консултант в дървообработваща фирма в град Киров. Един ден след произнасяне на присъдата московски съд реши, че Навални остава на свобода до влизане на присъдата в сила. В едно радиоинтервю Навални заяви, че лично руският президент е разпоредил наказателното преследване срещу него. Много наблюдатели смятат, че процесът е бил скалъпен. "Това е чисто политически процес", заяви ръководителят на бюрото на фондация "Хайнрих Бьол" в Москва - Йенс Зигерт. Той смята, че и домашният арест, под който е поставен Навални от началото на 2014 година, също е политически мотивиран.

Навални не е класическият тип политик

Дълго време Алексей Навални не е политик в класическия смисъл на това понятие. Той има партия, но и до днес се бори за нейната регистрация, за да може да участва в свободни избори. Алексей Навални е баща на две деца. Той следва право и борсово дело в Москва. Прекарва известно време в САЩ като стипендиант на реномирания университет Йейл. Между 2000 и 2007 година той се ангажира активно в либералната руска партия "Яблоко", но поради спорни извления е изключен от нея. По онова време Навални смята себе си за "благоразумен националист". Няколко години той дори участва в т.нар. "руски маршове", организирани от десните ектремисти срещу мигрантите. По-късно се дистанцира от тези акции, но заяви, че миграционните проблеми в многонационална Русия "не бива да се табуизират".

Тези убеждения споделят не само обикновените руснаци, но и части от средното съсловие, смята журналистката Юлия Йофе. Според нея, участието на Навални в протестните маршове е било "цинична маневра", за да получи по-широка подкрепа сред населението. Йенс Зигерт от фондация "Хайнрих Бьол" споделя тази критика. "Мисля, че Навални си играеше с огъня", казва той.

Блогърът като президент?

Алексей Навални дължи възхода си преди всичко на интернет. През зимата на 2012 година той участва като опозиционен лидер във всички демонстрации за повече демокрация в Русия. Той организира протестите и на няколко пъти бе арестуван. През есента на 2012 година Навални получи най-много гласове при избора на координационен съвет на опозицията.

Той не крие и амбициите си за най-високия държавен пост. "Искам да стана президент и да променя живота в страната", заяви блогърът в интервю през 2013 година. А в началото на октомври 2014 каза, че като президент нямало да върне на Украйна Крим като на тепсия. С това изявление обаче не успя да спечели критиците си на своя страна. Днес повече от всякога е под въпрос дали Навални може да стане президент. Ако бъде окончателно осъден, ще трябва да изостави тези си планове. Защото в Русия осъждани граждани нямат право да се кандидатират.