Желан и нежелан - източноевропейският работник на Запад

От 2014 насам миграцията на работници от Източна Европа е една от най-обсъжданите теми в средите на австрийската икономика. Мнозина се опасяват, че нископлатените източноевропейци отнемат местата на австрийците и мигрантите, живеещи отдавна в Австрия. В тази връзка в обширна статия по темата австрийският “Ди Пресе“ цитира директора на виенската Камара на работниците Вернер Мум, който настоява за въвеждането на ограничения за източноевропейската работна ръка. Мум, който е важен съветник на австрийския канцлер Вернер Файман, смята, че в голямата си част безработицата в Австрия е “внесена отвън“.

Безспорен факт е, че все повече граждани на Източна Европа търсят работа в Австрия. Още през юли 2015 година “Дер Щандарт“ обърна внимание на тази тенденция: докато броят на гърците, испанците и португалците, работещи в австрийски фирми, нараства минимално, то този на източноевропейците расте главоломно и далеч надхвърля прогнозите, правени преди отварянето на работния пазар за хора от новите страни-членки на ЕС. “През май 2014 в Австрия са работели 21 110 души от новите членки на Общността. Само година по-късно, през май 2015, броят им е бил 220 000, като румънците са отбелязали най-големия ръст“, писа тогава “Дер Щандарт“. Изданието посочи още, че в средата на 2015 други 26 000 източноевропейци са получавали социални помощи в Австрия, с което броят на работещите или регистрираните като търсещи работа в Австрия източноевропейци е бил общо 246 000. Само за сравнение: през май 2015 броят на работещите или търсещите работа в Австрия граждани на 15-те стари страни-членки на ЕС е бил общо 130 000.

В публикацията си “Дер Щандарт“ обаче опровергава опасенията, че хората от новите-страни членки отнемат местата на мигранти, които от дълго време живеят в алпийската република. Според изданието, източноевропейците се конкурират със самите себе си. Статистиката подкрепя това твърдение: от май 2014 до май 2015 безработицата сред новите членове на ЕС се е покачила с 26%. Особено висок е ръстът на безработните българи и румънци в Австрия – общо 40%. Впрочем ръстът на българите, регистрирани като търсещи работа в австрийското бюро по труда и получаващи социални помощи, е доста по-драстичен от румънския – за периода май 2014 - май 2015 той представлява цели 60%. Тези цифри обаче потвърждават поне едно от твърденията на директора на виенската Камара на работниците Вернер Мум. A именно, че в голяма част безработицата в Австрия е “вносна".

Ще има ли ограничения за източноевропейци?

Въпреки горепосочените факти, Съюзът на индустриалците в Австрия и Индустриалната камара на страната отхвърлят актуалните предложения за налагане на ограничения за източноевропейците, посочва “Ди Пресе“. Същевременно ЕК изложи преди броени дни своите нови планове за справяне с проблемите, произтичащи от трудовите отношения с източноевропейци.

Важно е да се отбележи, че хората от България, Румъния и другите източноевропейски страни и занапред имат право да си търсят работа в Австрия, тъй като свободното придвижване на гражданите на ЕС в рамките на Общността е залегнало в европейските договори. Докато Вернер Мум настоява за ограничаване на правата на източноевропейците на австрийския трудов пазар, ЕК не предвижда подобна стъпка, обяснява “Ди Пресе“. Поради тази причина експертите са убедени, че и в бъдеще гражданите на Източна Европа ще продължават засилено да си търсят работа в алпийската страна. Обяснението за това е просто: в България средното почасово възнаграждение е 3,80 евро, а в Румъния – 4,60 евро. И двете са в пъти по-ниски от средната надница в Австрия.

Предложенията на ЕК се отнасят по-скоро към работниците, “наети“ от чуждестранни фирми. Причината: възложителите на поръчки от Западна Европа нерядко се възползват от по-ниските цени на трудовата ръка, наемана през източноевропейски фирми. Така например, ако даден строителен обект е възложен на някоя унгарска фирма, то работниците, наети от нея, могат да бъдат възнаграждавани според унгарското трудово право, т.е. с по-ниски заплати, със социални осигуровки, плащани в родната им страна и т.н. и т.н.

Според публикация на “Курир“, през 2015 в Австрия по тази линия са работели общо 136 000 наети лица, като две трети от тях са били от Източна Европа. “Ди Пресе“ пък посочва, че от 2010 до 2014 в целия ЕС броят на наетите в чужбина работници е скочил от 600 хиляди на 1,9 милиона. Изданието предполага, че до края на 2017 броят им може да достигне три милиона.

Какво иска Брюксел?

Сега ЕК настоява за промени на регламента, който е в действие от 1996 година. Брюксел подчертава, че всички работници, заети в една и съща страна на ЕС, трябва да получават еднакво трудово възнаграждение - независимо дали са наети от чужбина или местни хора. В повечето случаи досега наетите от Източна Европа работници е трябвало да се задоволяват с минималната заплата на страната домакин, без да получават премии и други социални облаги.

“Ди Пресе“ изтъква, че по отношение на заплащането в Австрия действащите правила не се различават много от актуалното предложение на ЕК. Австрийците открай време имат едни от най-строгите закони срещу дъмпинга на заплати. По закон за източноевропейските работници, наети и изпратени в Австрия, важи нивото на австрийските заплати. В действителност обаче това правило често се нарушава. Така например допълнителните премии или извънредни плащания често биват съкращавани или пък въобще не се изплащат. Освен това не са малко и случаите, в които чужденците работят по цял ден, а на документи се водят само на 2 или 3 часа. Нерядко източноевропейци, които са били възнаграждавани коректно в Австрия, са били принуждавани да върнат част от заплатите си на работодателите, след като са се прибрали в родната си страна. От страх, че повече няма да бъдат взимани на работа, хората връщат сумите без да търсят правата си. Не са малко и случаите, в които източноевропейци са били заставяни да дават част от заплатата си за настаняването им в Австрия.

ЕК се бори точно срещу подобни злоупотреби. Източноевропейските страни-членки на ЕС обаче са против затягане на регламента. Причината: фирмите в техните страни и занапред се надяват да получават колкото се може повече поръчки от Западна Европа. Ако плановете на Брюксел влязат в сила, източноевропейските предприемачи ще понесат вероятно големи загуби.