Ефектът на Брадли: расови предразсъдъци в битката за Белия дом

Барак Обама води убедително в проучванията и запазва преднината си въпреки известно ожесточаване на надпреварата през последните дни. Неговата кампания се опира на организирана до съвършенство мрежа, която агитира всеки демократ да подаде гласа си. Въпреки това

победата на демократите не е гарантирана

Не случайно призивът на Обама тези дни е: „Ние не можем да си позволим да забавим ход или да скръстим ръце, в тази последна седмица не можем да спрем дори за един ден, за една минута, за една секунда!”

Какво тревожи демократите? Те се страхуват изборите да не бъдат „откраднати”, подобно на 2004 година, когато демократът Джон Кери спечели вота, но изгуби изборите.

Още по-големи тревоги предизвиква т. нар. „ефект на Брадли”. Той поставя под съмнение дали резултатите от реалното гласуване на 4 ноември ще потвърдят резултатите от проучванията. Става дума за нещо, за което малко се говори: расови предразсъдъци.

„Ефектът на Брадли” носи името си от Том Брадли, бившия тъмнокож кмет на Лос Анджелис, който през 1982 година губи в изборите за губернатор на Калифорния, въпреки че всички проучвания са показвали голяма преднина за него. Оказало се, че анкетираните не са искали да разкрият расистките си предразсъдъци и са декларирали, че ще гласуват за Брадли. Дали това се случва и сега?

"Това не са нормални избори"

казват анализаторите. Тези избори следват различни правила. Икономическите страхове са твърде силни, разочарованието от републиканците – твърде дълбоко, расата остава на заден план. Корнел Белчър от Националния комитет на демократите обяснява: „Икономиката в момента е това, което беше тероризмът през 2004-та година - драматично различен политически ландшафт”.

„Ефектът на Брадли” се проявява, когато са налице двама сходни кандидати, единият тъмнокож, другият – бял. Такъв беше случаят и с Хилари Клинтън и Барак Обама, и двамата демократи. Разликите между Маккейн и Обама обаче са твърде големи, а избирателите твърде поляризирани идеологически, за да има някаква взаимозаменяемост на „черния” и „белия” кандидат.

Решаващ за изборите ще се окаже и един друг фактор, който може да неутрализира „ефекта на Брадли” – безпрецедентен брой тъмнокожи американци ще гласуват, мобилизирани от мощното движение на Барак Обама. Но

факторът „раса” не може да се пренебрегне

колкото и да изглежда, че на много места в Америка той е преодолян. Анкетиран бял избирател, който не крие расовите си предразсъдъци, казва за съпругата си: „Защо просто не си признае, че няма да гласува за негър?”

Разкритата в понеделник конспирация на двама скинове, поддръжници на „бялото превъзходство”, за които се смята, че са искали да убият Обама и още поне 100 тъмнокожи американци, може да е кокошкарска, но е реална и симптоматична. Не е случайно, че от републиканските митинги се носят крясъци: „Убий го!”, когато се спомене името на Обама: „Кой е истинският Барак Обама?”, пита Маккейн, а в отговор тълпата надава викове: „Убий го!”, „Да го убием!”

Въпреки изоставането си в надпреварата, Маккейн продължава да настоява: „Гарантирам, че ще победя!”. Много коментатори изказват предположението, че Джон Маккейн разчита на това расовите предразсъдъци да накарат белите избиратели в последния момент да не гласуват за Обама.

Обама се нуждае от голяма преднина

В някои части на САЩ виждаме и такива неща: бял поддръжник на Маккейн е окачил пред дома си обесено с главата надолу чучело на Обама, с името „Хусейн Обама” на гърдите му. Цялата сцена напомня за линчовете на Ку Клукс Клан. Избирателят казва, че изобщо не става дума за политика, а за раса. „САЩ са бяла християнска държава и само бели християни трябва да са на власт”, смята той.

Отчитайки възможния „ефект на Брадли”, анализаторите сочат, че за да спечели, Обама трябва да поддържа преднина от 6 до 8 процента. Това може да му осигури победа с около 1 процент преднина, макар и сега да изглежда, че преднината му е около 10 процента.