ЕС си е сам виновен
Бежанската политика на ЕС е подложена на силен натиск - при това от много страни. Макар че споразумението с Турция значително намали броя на бежанците, които преминават към гръцките острови, там продължава да цари невиждан хаос. С други думи: Турция изпълнява своята чест от сделката, за разлика от ЕС. Страните-членки не изпратиха достатъчно помощници в Гърция, а самата Атина очевидно не е способна да организира регистрацията на бежанците.
След нас и потоп!
Преди два месеца държавните и правителствените ръководители обещаха, че всичко ще потръгне много бързо. Само че излезе друго. Докато ЕС продължава да разчита, че бежанският проблем просто ще бъде прехвърлен в Турция, приемането на бежанци оттам, както и преразпределянето на мигранти от Гърция и Италия върви много по-бавно, отколкото беше обявено. Солидарността - тази повтаряна като заклинание европейска ценност - буквално се изпари. Повечето страни-членки на ЕС действат според мотото: Важното е при нас да не пристигат никакви бежанци. След нас и потоп!
В резултат от това Гърция на практика е оставена сама с бежанците. А ако се увеличи броят на хората, пристигащи през южното Средиземноморие, от същата участ е заплашена и Италия. Бежанската политика на ЕС прилича по-скоро на капсулиране, не се създават никакви възможности за легална миграция. За благозвучие това може да се нарече подсигуряване на външните граници. Но тъй като много европейски държави не се доверяват на това подсигуряване на външните граници, за всеки случай затварят и вътрешните граници към съседите си. Унгария, Австрия, Дания, но също и Германия дават лош пример в това отношение.
Само че затварянето на югоизточния фланг има един съществен недостатък: сега ЕС е изцяло зависим от Турция - от една държава, чийто обсебен от мания за величие президент заплаши тези дни, че ако ЕС не слуша, ще отвори шлюзовете и ще пусне бежанците към Европа.
И сега какво?
Но вътрешнополитическото развитие в Турция, обезвластяването на парламента, потискането на свободата на мненията и прилагането на съмнителни антитерористични закони затрудняват все повече ЕС да се придържа към сделката с Ердоган. Искането на Турция за безвизов режим за нейните граждани ще се превърне в лакмусов тест за ЕС. Защото ако Анкара не промени своите закони, Европарламентът няма как да гласува отмяна на визите. Ако пък визовият режим не бъде отменен, Ердоган ще прекрати сделката за бежанците. И тогава ЕС ще се окаже изправен пред още едно кризисно лято. Да не говорим, че заради нерешените проблеми е на практика невъзможно да бъде спазен обявеният срок за отпадане на визовия режим през юли.
Казано накратко: понеже не бяха в състояние сами да решат бежанската криза, изпокараните европейци паднаха на колене пред един непредвидим управник, който все по-осезаемо се държи като същински султан. Много скоро това може да се върне тъпкано - най-вече на германската канцлерка Ангела Меркел, която е основната поддръжничка на това тъй наречено "европейско решение".