ЕС на Балканите - много баби, хилаво дете

Европейското бъдеще на Западните Балкани изглежда сигурно, но само на теория. От всички бивши югославски републики само Словения е членка на ЕС. Всички останали са някъде по пътя към присъединяването, като никоя от тях не може да задоволи изискванията на Брюксел за стабилизиране и добросъседски отношения. Според доклад на влиятелния Институт за мир във Вашингтон особено проблематични са Босна, Косово и Сърбия. Тяхното присъединяване към ЕС е под въпрос, казва се в него, а това застрашава с вълна от нестабилност целия регион.

Проблемите в Босна са конституционни, а проблемите между Косово и Сърбия – териториални. Трудно е да се каже кой е по-големият проблем, и двата изглеждат неразрешими. Затова в доклада се предлагат нетрадиционни мерки.

Босна: по-малко мнения, но в една посока

Известно е, че конституцията на Босна, която е част от Дейтънското споразумение от 1995 година, не отговаря на европейските стандарти и няма да позволи на Босна да се присъедини към ЕС. Но трите управляващи етнически партии от години не успяват да постигнат съгласие за конституционна реформа; не може да ги раздвижи и международното присъствие в лицето на висшия представител за Босна и Херцеговина. То е изгубило почти диктаторската си власт и влиянието си върху вътрешната политика на страната. Американският доклад предлага твърде многогласното международно присъствие да се консолидира и „да заговори с един глас”. В доклада се отбелязва: „Две дузини посолства на държави от ЕС в Сараево бомбардират правителството с какафония от мнения, а САЩ държат в босненската столица повече политически персонал, отколкото имаха в големите европейски столици по време на Студената война.”

Докладът предлага радикално разчистване: всички посолства на държави от ЕС в Сараево да се закрият и да се създаде само едно, ново представителство на ЕС, което да поеме функциите и правомощията на офиса на висшия представител. САЩ да намалят състава на посолството си с две трети. Двете сили – ЕС и САЩ – да обединят позициите си за конституционна реформа и да работят с босненското правителство чрез малка експертна група (четиричленна), изпращайки единен ясен сигнал.

Ръкостискане в Прищина

Докладът има предложения и за Косово и Сърбия. Сърбия не може да се присъедини към ЕС докато не знае къде са й границите, казва се в него. Белград иска подялба на Косово и „корекция на границите”. Но по този териториален въпрос не се води диалог с Прищина, тъй като Сърбия не може да започне разговори докато не признае независимостта на бившата си провинция.

В доклада се предлага ситуацията да се реши чрез визита на вежливост на сръбския лидер по покана на косовския – нищо повече, просто визита на вежливост без никакви ангажименти. Това щяло да е стъпка напред към установяване на добросъседски отношения в духа на Брюксел без да се налага на Сърбия да признае независимостта на Косово. Тук има малък трик: ако иска да обсъди териториалните си проблеми, Белград ще трябва да приеме, че Косово е суверенна държава. А ако двете страни разговарят като две суверенни държави, никой няма да им се бърка и те най-после ще могат да се договарят за каквото си искат, твърди се в доклада – но веднага се добавя: „Доколкото споразуменията между тях не оказват дестабилизиращ ефект върху съседните държави”.