Есента на едно управление
25 септември 2008
Дълго подготвяните от властта „всенародни празненства” по повод едно достойно, но малко популярно сред българите историческо събитие, преминаха протоколно и вяло. Не защото за началото на планираните до края на годината чествания не бяха похарчени огромни средства от бюджета или текстописците на премиера и президента не се бяха постарали да докоснат „по човешки” най-възвишените патриотични струни в душите на гражданите чрез изявите на двамата първи мъже на държавата. Не. Просто вместо в израз на пораснало национално самочувствие и радост от есенното изобилие 22 септември се превърна в поредния „неприсъствен” за администрацията ден, в който жителите на Бургас, Плевен и Враца
очакваха с ужас спирането на парното и топлата вода
за неплатени сметки, а останалите потребители на услугите на енергийните монополисти научиха вледеняващата новина, че цената на „безценното” за българина централно отопление предстои да скочи с нови 25 процента.
Може би тъкмо затова наивната на пръв поглед акция на опозицията, приключила в навечерието на празника с подписите на над 1 милион българи под символичната „Заповед за уволнение на правителството”, получи толкова категорична подкрепа, при това за по-малко от 20 дни. Може би затова избирателите от Бургас на тогавашния народен представител, сегашен премиер, Станишев го декорираха в парламента с
измисления от тях „Орден на костенурката”
за неизпълнените му обещания, свързани с жалката транспортна инфраструктура в града. А може би защото дори и германският евродепутат, член на политическото ръководство на ЕНП Елмар Брок се присъедини към констатацията на британския в.”Гардиън” в края на седмицата, че „организираната престъпност и корупцията на високо ниво остават сериозен проблем за България” и лично предупреди в София, че тези две явления се разрастват в страната като „раково образувание”, и че „трудно може да се оправдае фактът пред европейските данъкоплатци, че парите им се изразходват по корупционни канали, а не по предназначение в България”.
Така безрадостно в „европейска” България настъпи местната политическата и социална есен. Есента на едно управление, което вече повече от 1 милион българи символично уволниха от властта.