Ердоган игра вабанк. И изгуби.
18 юли 2019Вашингтон взе логично и последователно решение. В бъдеще Турция няма да може да купува изтребители F-35. Защо е логично ли? Защото една страна-партньор в НАТО не може да сключва оръжейни сделки с „някогашния враг" от Студената война, независимо дали между двете държави съществува атмосфера на доверие или не.
А защо решението е и последователно? Ами защото САЩ многократно предупреждаваха Ердоган да не купува руската зенитно-ракетна система S-400. Анкара не се вслуша и решението на Пентагона дойде съвсем закономерно. Турция вече от десетилетия въоръжава своите ВВС с изтребители американско производство, но сега ще трябва да си търси други машини. И турските военни, които досега участваха в разработването на F-35, ще трябва в обозримо бъдеще да напуснат САЩ. И никой не е изненадан, че Москва вече предложи своите изтребители СУ-35.
Турция нямаше друг избор?
Ако внимателно се вгледаме в тази едва ли не безкрайна история, можем дори да проявим известно разбиране за действията на Ердоган. Геополитически Турция се намира в един изключително опасен регион. Достатъчно е да погледнем към източните ѝ съседи: Иран, Ирак, Сирия. Очевидно е, че – не само заради войната в Сирия – на Турция ѝ трябва добре работеща зенитно-ракетна система. Като натовска държава Турция би могла да вземе американската система „Пейтриът", но само под наем. В миналото се провалиха редица опити на Анкара да закупи трайно тази система. Впоследствие Ердоган се опита да си набави такава система от Китай. Преговорите започнаха през 2013 година, но през 2015 бяха обявени за неуспешни. Представители на правителството тогава заявиха, че поради големия натиск от САЩ Ердоган е бил принуден да се откаже и да оповести разработването на собствена зенитно-ракетна система.
Естествено, турското правителство никак не се радва, че страната отпада от програмата F-35. Ердоган игра вабанк – и изгуби. Той си мислеше, че ще може хем да закупи руската система, хем да остане в сделката със САЩ за F-35. Сега турски опозиционни политици обвиняват правителството му, че се е държало твърде несръчно в преговорите с американците.
Тежки последици
Отпадането на страната от програмата F-35 ще има и икономически последици. Турските фирми, които доставяха компоненти за тези изтребители, сега ще трябва да си търсят други клиенти. В опозиционните кръгове в страната се говори, че Турция доставя близо 900 компонента за F-35, а този износ се изчислява на 12 милиарда долара. Припомня се освен това, че в турската оръжейна промишленост работят над 30 хиляди души. Не е ясно каква работа ще си намерят сега онези от тях, които ще останат без работодател.
Повдига се дори въпросът дали Турция няма да напусне Северноатлантическия алианс. На този въпрос без съмнение трябва да се отговори с категорично „не". НАТО се нуждае от Турция, но и обратното - Турция зависи от Алианса и от партньорите в него. Това ясно заяви и генералният секретар на НАТО Столтенберг по време на посещението си в Анкара през май.
Едно обаче вече е ясно: ако Турция не се откаже от покупката на руската зенитно-ракетна система, няма да получи изтребители F-35. Не можем обаче да си представим, че Ердоган ще даде на заден ход, доколкото първите компоненти от Москва вече пристигнаха в страната. През март 2020 ще бъде взето окончателното решение за изключването на Турция от проекта F-35, но това няма да се отрази върху общото състояние на партньорството със САЩ. Говорителка на американското правителство подчерта, че САЩ продължават високо да ценят стратегическите връзки с Турция. Това трябва да е някаква утеха за Ердоган, но всъщност не е никаква.