Еднополовата любов в ГДР: личната история на една жена

Винаги е трудно да си различен. А в условията на "развития социализъм" биха могли и да те отлъчат заради това. Новият документален филм "Жените от брега" ("Uferfrauen") на режисьорката Барбара Валбраун разказва именно за това - за жените лесбийки в ГДР. Дали споделеното във филма е истина? Жена със сходна съдба от източногерманския град Магдебург споделя историята си пред ДВ.

Забранената любов

"От дете жените ме привличаха повече от мъжете. Винаги са ми се стрували по-красиви и впечатляващи. Разбрах всичко за себе си на 10-годишна възраст, когато се влюбих до уши в една учителка. Щом я видех, сърцето ми подскачаше. И, представете си, изобщо не се страхувах от това чувство - напротив, радвах се на това, което се случва с мен", разказва Жаклин Брьозике. Тя е ръководителка и основателка на женския социално-културен център "Кураж" в родния ѝ град Магдебург, открит там преди 30 години, когато двете части на Германия се обединяват и ГДР изчезва от географската карта.

Днес Жаклин е на 58 години и води открит, пълноценен живот. А едно време в ГДР е било по-добре еднополовата любов да не се афишира. "От една страна хомосексуалността не се смяташе за престъпление в ГДР, не беше преследвана от закона. Но на хомосексуалните не бе разрешено да се женят и да осиновяват деца. Отношението на обществото към тях беше еднозначно и е разбираемо, че повечето криеха истинските си предпочитания. И дума не би могло да става да се събират заедно, поради което бе трудно да завържеш познанства", спомня си Жаклин. 

Въпреки влечението си към жените, на младини тя се опитала да се среща и с мъже, но така и не изпитала силни чувства към нито един от тях. Срещнала първата си истинска любов, когато била на 22 години - едно момиче. "Тогава работех в една голяма компания. Тя дойде при нас като стажантка. Влюбих се от пръв поглед и започнахме да се срещаме тайно. Тутакси се разделих с младежа, с когото се срещах тогава", спомня си Жаклин.

Под погледа на ЩАЗИ

Постепенно колегите на Жаклин започнали да се досещат за нейната сексуална ориентация. Но на нея ѝ било все едно. Чувствала се на седмото небе и не искала вече да живее другояче и да се крие. "Излъчвах такова щастие, спокойствие и самодостатъчност, че и приятелите ми се радваха за мен и приеха "откриването" ми безусловно", разказва Жаклин. Която обаче не споделила нищо с роднините си.

"Израснах с баща си и с мащехата. Тя беше много злобна жена и толкова лошо се държеше с мен, че напуснах дома още при първата възможност и повече не съм контактувала нито с нея, нито с баща си. То те и не се интересуваха особено от живота ми."

Любимата на Жаклин я въвела в магдебургските лесбийски среди. В града имало няколко клубове и барове, в които се събирали хомосексуални. Но там било много трудно да се попадне - на входа имало строг фейс-контрол. Постепенно Жаклин се запознала с много жени като нея и заедно с тях създала дружество, чиято основна задача била да формира самосъзнание у лесбийките. Впоследствие се обединили с още една подобна група, наречена "Жени за мир".

Срещали се редовно - около два пъти месечно. От 1988-а година провеждали сбирките си в протестантската църква, която им предоставила помещение. А държавата нямала нищо против, понеже в църквата момичетата можело да бъдат шпионирани по-лесно, отколкото другаде. Те знаели, че сред тях има агентки на ЩАЗИ, които донасят на спецслужбите, но така и не разбрали кои са точно.

Падането на Стената и отрезвяването след еуфорията

Когато Берлинската стена пада, Жаклин и приятелките ѝ изпадат в еуфория от това, че са доживели свободния нов щастлив живот. В Източна Германия се появили барове, клубове и дискотеки за гейове, лесбийки и транссексуални, при това със съвсем легален статут. Откритото общуване станало възможно, можело да се канят на срещи представители на сексуални малцинства от други държави. Но минало време и скоро настъпило отрезвяване.

"Мнозина мислеха, че след Обединението на Германия ще се живее като в рай, но това не стана. По магазините се появиха западни стоки, инфраструктурата се подобри. Но пък безработицата нарасна, и най-вече жени останаха без работа", разказва Жаклин.

Против хомофобията

За 30 години животът все пак се подрежда, а и обществото става много по-толерантно, признава жената. Но знае, че и днес немалко хора се отнасят с предубеждения към еднополовата любов. В тази връзка тя смята за уместно часовете по сексуално възпитание да започват още в детската градина.

Просветителската работа е една от основните задачи на създадения от нея женски център. В него се правят консултации, разяснителни мероприятия, срещи с политици. "Правя всичко, за да допринеса за борбата с хомофобията, включително поддържам контакти с политици. Участвам в интерактивен спектакъл, разказващ за живота на лесбийките в ГДР, в един от театрите в Магдебург. Живея открито, не крия сексуалната си ориентация и съм готова да говоря с всекиго на тази тема", казва още Жаклин Брьозике.