Една тревожна случка от България

Коментар от Петър Чолаков:

Главният прокурор Сотир Цацаров е върнал изпратения до него годишен доклад на Българския Хелзинкски комитет (БХК) за състоянието на правата на човека в България. Цацаров е изпратил обратно на подателя и две други публикации: нови издания на Комитета за практиката по антидискриминационни дела и наръчник по антидискриминационно право. От БХК посочват, че главният прокурор е постъпил по същия начин и миналата година. На свой ред зам.-главният прокурор Иван Гешев, за когото Комисията за защита от дискриминация реши, че не е нарушил закона със знаменателната си реплика „и циганите така правят”, не е върнал бройките, изпратени му от Комитета. Затова пък е пратил на БХК ученически издания на "Под игото" от Иван Вазов и на сборник разкази от Йордан Йовков. В първата книга г-н Гешев е отбелязал глава XXII - "Батареята на Зли дол". В нея българите се изправят срещу Османската империя, въоръжени с едно-единствено черешово топче. Във втората книга е маркиран разказът на Йовков за циганката Божура. В него майката на Божура се възползва от състраданието на хората към дъщеря ѝ, за да припечелва.

Притеснителни констатации

Не е ясно какво точно иска да каже г-н Гешев с „подаръка” си за БХК. Но можем да спекулираме, че се самоидентифицира като борец за свободата и оцеляването на българщината. Изглежда също, че шефът на специализираната прокуратура иска да поучава и назидава. Във всеки случай поведението на двамата висши магистрати е неуважително.

Цялата случка нямаше да заслужи особено внимание, ако въпросният доклад на БХК не съдържаше редица притеснителни констатации, според които състоянието на човешките права в България се влошава. В глава 1 се казва, че партиите от т.нар. „малък коалиционен партньор” са „известни в обществото със системното подбуждане към омраза, дискриминация и насилие към ромите, мюсюлманите, мигрантите и ЛГБТИ-общностите”. Спомената е преориентацията на БСП към „консервативни и антиевропейски политики". Посочени са „расистките и ксенофобски подстрекателства" срещу ромите. Нарастват и случаите на незаконна употреба на сила над задържаните в полицейските управления.

Специално внимание е отделено на скандалното изказване на Валери Симеонов по адрес на майките на деца с увреждания („кресливи жени с уж болни деца”). Докладът оспорва и решението на КС, с което т.нар. Истанбулска конвенция е обявена за противоконституционна. Изразена е тревогата, че това решение е необяснимо в контекста на насилието над жени в страната, което е достигнало „тревожни размери”. Споменати са „многобройните случаи на заплахи и тормоз над журналисти, както и на упражняван по­литически натиск спрямо журналисти и медии”. Осветена е ролята на определени медии, които водят студена война срещу неправителствени организации като БХК.

Много от посочените констатации кореспондират с критичните оценки на ЕК за съдебната система в България. Става дума за същия този мониторинг, който открай време е трън в очите на българските управляващи и за чието отпадане премиерът Борисов (безуспешно) се опита да се спазари с Франс Тимерманс. България си остава най-корумпираната страна в ЕС, свободата на словото е застрашена, а от ЕК и Венецианската комисия многократно поставят въпроса за изграждането на работещ механизъм за подвеждане под отговорност на главния прокурор. Вместо това правосъдният министър Данаил Кирилов предлага разпоредби в тази посока, но „в пакет” спрямо „тримата големи" в съдебната система. Остават съмненията, че целта е да бъде „ударен” критичният към управляващите шеф на ВКС Лозан Панов. Министър Кирилов, разбира се, отрича.

Това засяга всички в България

В редица случаи разпоредбите на Закона за защита от дискриминация се прилагат избирателно, а има и магистрати, които все още не правят разлика между пряка и непряка дискриминация. Емпиричната социология показва разпространение на езика на омразата, увеличават се социалните дистанции между българи и роми.

За Цацаров и Гешев посочените проблеми явно не съществуват. Остава само да се надяваме, че двамата магистрати не са убедени в своята непогрешимост. Можем да контрираме „литературните доводи” на г-н Гешев, като му подарим например „Сто години самота” на Габриел Гарсия Маркес. В този роман Мелкиадес, „циганинът с планинска брада и врабешки ръце”, блести с ума и честността си. Той не желае да натрупа състояние от търговията с такива „чудеса" като магнити, далекогледи, лупи и ледени висулки, които в очите на наивните жители на Макондо изглеждат безценни.

Няма смисъл обаче да прибягваме до литературни дуели. Защото дефектите в съдебната система засягат всички български граждани. Не трябва ли всички да сме разтревожени, когато КПКОНИ раздава извинителни бележки на силните на деня; когато се издават присъди с максимална строгост срещу политици „без гръб”, за да се хвърли прах в очите на Брюксел (делото срещу Иванчева и Петрова); когато прокуратурата не желае да изясни истината за КТБ, защото ще бъдат засегнати интересите  на някои велможи? Уви, за инертното мнозинство отговорът е отрицателен.