Един румънец предупреждава за кланиците в Германия
20 декември 2017"Работата е тежка и трудно намираме хора, които са съгласни да работят при такива условия", признава Андре Филщете, говорител на "Tönnies Lebensmittel GmbH", една от най-големите кланици в Германия. С тези думи той се опитва да обясни защо месопреработвателната индустрия, включително неговата фирма, е принудена да разчита на подизпълнители, които набират работници главно от Източна Европа. Като румънеца Ливиу Радион, който от години работи в кланица близо до град Бохум.
Преди 11 години той напуснал малкия румънски град Тулсеа и подобно на стотици други румънци заминал да търси по-добър живот в Германия. Румъния се присъедини към ЕС през януари 2007, а през 2014 европейският трудов пазар вече беше отворен и за нейните граждани. Днес румънците, работещи в Германия, би следвало да имат същите права като гражданите на другите страни от ЕС.
Реалността няма нищо общо с обещанията
Ливиу Радион и румънските му познати, работещи в германски кланици, са подписали договори за работа с румънски компании, според които е трябвало да получават добри заплати, да имат здравни осигуровки, платени отпуски и приличен подслон. Реалността обаче се оказала съвсем различна. И въпреки това и до днес те не са се оплаквали пред работодателя, че работят по 10-12 часа на ден, шест дни в седмицата, в студени помещения при температура под 5 градуса. Нито пък са протестирали срещу рекордно високия месечен наем от над 2000 евро, който е трябвало да плащат за осигурената им от фирмата мизерна квартира. Ливиу Радион разказва, че нерядко били принудени да живеят по девет и повече хора в двустайни апартаменти. Всички тези румънци не са протестирали и затова, че е трябвало да плащат между 50 и 100 евро месечно за работно облекло. А и не са могли да протестират, защото просто не им е бил даден шансът да учат немски език.
Всичко това, разбира се, е много удобно за работодателите. Защото техните работници не са могли да се оплакват по време на проверките, провеждани от германските власти. Тези хора не са ползвали медицински услуги, поради което не са и могли да узнаят, че здравната им застраховка изобщо не покрива нуждите им. Не са могли да ползват и бонуси при безработица, защото подизпълнителите непрекъснато са прекратявали и променяли договорите им. Поради това работниците не са били регистрирани като плащащи редовни вноски в германската социално-осигурителна система.
Една вечер Ливиу Радион припаднал недалеч от работното си място. По-късно, в болницата, му казали, че е съкратен. Той бил нает от един от многото подизпълнители, осигуряващи работници за кланицата в Бохум. Радион в крайна сметка преборил болестта. Днес румънецът се бори срещу жестоката експлоатация в месопреработвателната индустрия в Германия.
Според германските синдикати, в този бранш са заети около 20 000 румънци. И потресаващата история на Ливиу Радион съвсем не е единствената. Именно по тази причина Съюзът на синдикатите в Германия е стартирал проект за работници от други страни от ЕС, заети в месопреработвателната промишленост. Шаболч Сепси е координатор на проекта, той говори румънски и е консултант на румънците, работещи в Дортмунд. В Дортмунд, в Кил, Олденбург и Берлин има консултанти, които освен румънски говорят и български, унгарски и полски.
"Не разполагаме със стастистики за броя на румънците, работещи в кланици в Германия, защото близо 90 на сто от тези работници, включително тези от Полша, Унгария и България, нямат преки трудови договори, те биват набирани от подизпълнители", казва Сепси в разговор за ДВ. Той допълва, че много от подизпълнителите имат смесен профил и са регистрирани не непременно като месопреработвателни фирми, а примерно като фирми за почистване или превози.
Сепси посочва, че Съюзът на германските синдикати разполага с данни за най-малко 10 кланици, във всяка една от които работят между 500 и 1500 румънци. Той споменава и за други кланици, в които работят до над 100 работници от Румъния.
"И вие имате права!"
Ливиу Радион и сънародниците му, които все още работят в кланици, са изненадани, че наскоро политиците в Берлин са обсъждали техните проблеми. Според новата европейска директива, приета през август, самите кланици са отговорни за своите работници, дори когато технически те са подписали договор с подизпълнители. Немалко източноевропейци обаче, работещи в кланици и пожелали имената им да не бъдат посочвани, споделиха пред ДВ, че не забелязват абсолютно никакъв напредък в трудовите условия. Четири месеца след приемането на директивата е почти невъзможно да се намери германска кланица, в която източноевропейците да получават подобаващо заплащане, а още по-малко такава, с която да са подписали пряк договор.
Затова Ливиу Радион е решил да разкаже историята си. Той се надява, че лошият му опит може да послужи за предупреждение и да помогне на други източноевропейски работници да разберат, че и те имат права. Радион иска неговите колеги от Източна Европа да знаят също така, че винаги могат да се обръщат за помощ и съвет към консултантите от синдикатите, които говорят родния им език.
***
Припомняме Ви и нашето видео по темата от 2014 година: