Един бивш руски "трол" разказва

В българските интернет-форуми все по-често се срещат неологизмите „трол” (като съществително) и „троля” (като глагол). Те описват едно явление от световен мащаб. Думата "трол" идва всъщност от скандинавския фолклор и от детските приказки и описва пакостливи и зли същества, които вредят на хората. Съществителното "трол" произлиза от старата скандинавска дума за митологично чудовище. Но какво търсят тези чудовища в интернет?

Класическите читателски писма до вестниците отмират. Читателите, които днес искат да коментират, дискутират или саботират някоя публикация, направо влизат в интернет. Там те разполагат с няколко предимства: бързина, леснота и интерактивност. Но най-вече: тези форуми им предлагат широка публичност. Това може да се окаже продуктивно, когато потръгне добра дискусия. Но може и да се превърне в голямо безобразие, ако сред дискутиращите се появят "тролове".

Петербургската "Фабрика за тролове"

Според редица публикации от последните месеци (например в британския „Гардиън”), все повече измежду тези „тролове” всъщност така си изкарват прехраната. Репортери от германската телевизия АРД също извадиха камерите си край прочутата „Фабрика за тролове” в Петербург, за да разберат кой работи там и по чия поръчка, но никой не пожела да разговаря с тях. В крайна сметка колегите откриха Марат - бивш „трол”, напуснал „фабриката” поради голямото си омерзение. Марат разказва вече познати факти: работел без официален трудов договор, получавал 600-те евро месечно на ръка, потял се над клавиатурата по 12 часа на ден, после един ден почивал. А за атмосферата на работното си място обяснява: „Цареше пълно мълчание. Работата ни беше толкова много, че нямаше никакво време да се разхождаш нагоре-надолу. За да си изкараш нормата, трябваше доста да поблъскаш”.

За да симулират истинска дискусия, трима „тролове” работят по една и съща тема. Единият е „лош”, другият му „противоречи”, а третият се намесва с „умерено” мнение, което всъщност трябва да прокара позицията на Кремъл. Но работата в екипи по трима има и друго предимство. Когато влизат в диалог помежду си, „троловете” много по-лесно изкарват дневната си норма от постинги. Впрочем, това важи и за диалога с другите, почтените участници във форумите: колкото повече отговаряш на „троловете”, толкова по-лесно им е да си изкарат надницата.

Марат получава от началниците си конкретни теми, по които трябва да пише във форумите - от Оренбург до Астрахан, от Владивосток до Новосибирск.

„Веднъж получих задачата да убедя читателите, че мнозинството германци поддържат политиката на Путин. „Лошият” пише: „Глупости! Германците мразят Путин”. После се намесваме ние и пишем: „Разбира се, че германците го обичат. Ето, вижте тук”. И постваме линк към никому неизвестен руски новинарски портал. Накрая постепенно наложихме извода, че в Германия Путин се радва на голяма любов, а популярността на Меркел спада. И че Европа се срива”, разказва Марат.

За „онагледяване” „троловете” често постват картинки, колажи и карикатури - обикновено вулгарни и предизвикателни, евтина изработка. В интернет всички са ги виждали: фотомонтажи с шимпанзета, свине или булдози, които трябва да осмеят един или друг западен политик. Тези колажи са толкова елементарни, че навярно задоволяват единствено вкуса на пъпчиви и слабообразовани юноши, които търсят себе си в мрежата.

Като при Оруел

„На ден ни се падаше да произведем текст, с който могат да се запълнят три вестникарски страници” - обяснява Марат, който изобщо не знае от кого се поръчват тези постинги. „И все пак, когато пуснеш телевизора или отвориш вестник, веднага ще установиш, че те се занимават точно с темите, които началниците подаваха на нас. Това може да означава само едно: че темите се спускат от горе, от Кремъл или от правителството.”

Руските „тролове” пишат във форумите и на англоезични вестници или телевизии като БиБиСи и СиЕнЕн. Марат разказва, че колегите му, владеещи добре английски, печелили повече. С огорчение установил, че много от другите „тролове” постепенно започнали сами да вярват на онова, което пишат. Той самият преди това бил учител по география и кандидатствал за тази работа само от любопитство. С всеки изминал ден обаче задачите му се стрували все по-абсурдни - като в „Министерството на истината” от книгата на Джордж Оруел „1984”. Накрая Марат напуснал. И в резултат бил буквално залят от водопад обидни коментари в интернет.