Еврослужителите: космически заплати и апетитни бонуси

От известно време насам Европейската комисия се показва доста сурова и строга спрямо отделните страни-членки на ЕС. Когато въпросът опира до бюджетната политика на ЕС, комисията не се спира пред нищо. Така напр. когато Латвия обявява, че съкращава с 40 на сто заплатите на държавните служители, това предизвиква шумни аплодисменти в Брюксел. Въобще строгата бюджетна дисциплина и рестриктивният подход към разходите за администрацията са записани с главни букви в европейската директива за бюджетната политика на страните-членки.

Скъп на триците, евтин на брашното

Нищо подобно не забелязваме обаче в отношението на Брюксел към разходите за собствената си администрация - 45-хилядната армия от чиновници в европейските институции. Скоро те ще получат увеличение на заплатите си средно с 1.7 процента. Впрочем както всяка година след началото на кризата. Основанието за повишаването на заплатите на администрацията комисията намира в собствените си вътрешни правила.

В разпоредбата за заплатите на администрацията има текст, който казва, че възнагражденията на служителите се изчисляват на базата на развитието на заплатите в осем страни-членки, сред които и Германия, и че заплащането трябва да е адекватно на разходите за поддържане на живота в Брюксел.

В тази разпоредба има и специална клауза, уреждаща заплатите по време на кризи. От години обаче ЕК отказва да я прилага с аргумента, че сегашната криза не била достатъчно сериозна. Във всички останали случаи обаче комисията не пропуска да отбележи, как тази криза е най-тежката в историята на общността.

Ако приемем, че дълговата криза не е достатъчно основание, за да се задейства въпросната извънредна клауза, тогава трябва да се промени самата разпоредба. През тази година изтича срокът й на действие, т.е. моментът е изключително подходящ за това. Дори комисията е изготвила и предложения в тази насока. Те предвиждат, в бъдеще заплатите на брюкселските чиновници да са функция от заплатите във всичките страни-членки, а не само на въпросните осем, и актуализацията на заплатите по време на кризи да става на всеки две години.

Сладките "брюкселски" привилегии

Това е всичко друго, но не и радикална реформа, написа по този повод германският Зюддойче цайтунг, а Франкфуртер алгемайне цайтунг излезе със заглавие "Твърде спорни привилегии", тъй като комисията не предвижда никакви съкращения на сегашните бонуси за администрацията.

Сред тях са напр. извънредната отпуска за посещение на родната страна, чиято продължителност зависи от отдалечеността на съответната страна, измерена в километри път с влак. Повече от абсурдно е друго правило, което позволява 16% надбавка върху заплатата за европейските чиновници за това, че работели в чужбина. А не трябваше ли тъкмо служителите на ЕС да се чувстват в най-голяма степен европейски граждани, придвижващи се в пространство без граници?

Евентуално орязване на част от тези привилегии едва ли би се отразило сериозно на стандарта на живот на европейските служители. Със заплати между 4 350 и 18 371 евро за висшистите, и с редица допълнителни бонуси като напр. автоматично повишение в службата за прослужени години и извънредно щедри детски и домакински добавки, брюкселският чиновник живее много по-добре от германския държавен служител, например.

ЕС се нуждае от кадърен персонал, който трябва да бъде и добре платен. Това е безспорно. Което обаче не означава, че той трябва да бъде глезен с космически заплати и апетитни бонуси. Да не говорим за другия голям проблем в Брюксел - твърде раздутата администрация. В крайна сметка всички в този апарат получават парите си от обикновения европейски данъкоплатец. Който вероятно би преглътнал една част от тези несправедливости, ако имаше усещането, че плаща на брюкселските чиновници за добре свършена от тях работа.

АГ, ДПА, ЗЦ, ФАЦ, Е. Лилов; Редактор: Б. Узунова