Европейската централна банка

Централните задачи на ЕЦБ са да поддържа ценова стабилност в еврозоната, да определя и провежда на практика паричната политика на държавите от Европейския валутен съюз (ЕВС), да управлява официалния валутен резерв, да насърчава нормалното функциониране на платежните системи и да осъществява валутни операции. ЕЦБ има изключителното право да разрешава емитирането на банкноти в еврозоната.

Според Маастрихтския договор ЕЦБ е независима от политически влияния. Банката разполага със собствен бюджет в размер на 5 милиарда евро, който беше одобрен от централните банки на 17-те държави в еврозоната. Германският принос към него е най-големият.

ЕЦБ и ЕСЦБ бяха създадени с Европейския договор от 1993 година, но институциите започнаха да работят по-късно: съответно през 1998 (ЕЦБ) и през 1999 (ЕСЦБ). Седалището на ЕЦБ се намира във Франкфурт на Майн.

Управителният съвет е главният орган за вземане на решения на ЕЦБ. Той се състои от членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на 17-те държави от еврозоната. Решенията се взимат с обикновено мнозинство, като всеки член разполага с един глас.

Решенията на Управителния съвет се привеждат в изпълнение от Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Той се състои от президент, вицепрездидент и още четирима членове, които се номинират от държавните и правителствени ръководители на страните от еврозоната за период от осем години. Тяхното преизбиране не е възможно. На 1 ноември 2011-та за президент на ЕЦБ беше избран италианецът Марио Драги. Преди него на президентския пост бе Жан-Клод Трише.

Автор: А. Зигрист, А. Нол

Редактор: Б. Узунова