Европарламентът - някогашната далечна звезда
7 юни 2009
На 10 юни 1979-та година Европейският парламент за пръв път се избира пряко от гражданите на Общността. Седмици преди изборите във Великобритания, Германия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Франция и Италия по телевията се излъчват рекламни клипове, разясняващи на потенциалните избиратели за какво въобще става въпрос.
1979 - висока избирателна активност
На изборите преди 30 години гласуват 63 процента от гражданите на ЕС, а това е все пак с 20 на сто повече отколкото на изборите през 2004-та година. Бившият датски евродепутат Йенс Петер Бонде си спомня:
"Когато за пръв път бях избран за евродепутат, това тук все още не бе истински парламент. Бих го описал като далечна звезда, която нямаше абсолютно никаква връзка със земята, освен когато си получавахме заплатите. Парламентът нямаше думата. Ние можехме да приемаме резолюции, но нямахме никакво влияние."
През 1979-та Симоне Вайл, бивша френска министърка, става първият председател на Европейския парламент, а през 1984-та година италианският депутат Алтире Спинели се застъпва горещо за създаването на европейска конституция.
През 1984-та година за първи път в Европейския парламент влизат и дясноекстремисти, а комунистите имат свои представители в Брюксел от 30 години насам. От 1994-та насам броят на депутатите-евроскептици расте непрекъснато.
ЕП - с все повече правомощия
През 1987-ма година парламенът за пръв път получава правото да участва във вземането на решения при приемането на закони. Днес представителите на националните правителства и ЕП трябва да са единни по отношение на две трети от всички случаи, за да се стигне въобще до приемането на определен европейски закон. Въпреки това ЕП няма право да разработва самостоятелно закони. Институцията обаче може да свали Европейската комисия - нещо, което Европейският парламент се опита да направи през 1999-та година с вота на недоверие срещу тогавашния председател на Комисията Жак Сантер.
Със своите 784 депутати, 23 официални езика, 8 фракции и редица партии Европейският парламент е една уникална институция. "Трудно разбираема отвън, подценявана, но много влиятелна" - така политоложката Джаки Дейвис от Европейския център за политически изследвания в Брюксел описва Европейския парламент.