Дянковите врели-некипели

Една от първите работи на финансовия министър през новата година щяла да бъде да обсъди с банките свалянето на лихвите. При това не къде да е, а в тристранния съвет. Той обещава да бъде настоятелен. Банките трябвало да направят анализ и да кажат защо няма по-сериозно намаление на лихвите. Сега било време „да си свършат работата”, а ако не искат, имало регулатори, които да им кажат, че „не може да не искат”.

Основният аргумент на финансовия министър е, че падането на лихвите по кредитите е „в интерес на всички”. Като го слуша, човек се пита защо тогава не се заеме и с повишаване на лихвите по депозитите, с премахване на наказателните лихви в банките или при данъчните, с понижаване на всевъзможните, измислени „от въздуха”, бюрократични такси, или на цените на парното и тока. Все неща, които също биха били приветствани, понеже са „в интерес на всички”.

Безсмислено!

Ако можеше да промени конституцията и законите ала Чавес във Венецуела или Орбан в Унгария, може би поведението на министъра би било оправдано. Но сега, слава богу, е практически напълно безсмислено. Безсмислено е, например, да се държи така, сякаш банките му дължат обяснение. Още по-малко пред тристранния съвет. Вярно, че там по този въпрос би получил гореща подкрепа от синдикатите, които иначе не искат да го чуят и видят. Но към лихвите това няма никакво отношение.

Безполезна е и заплахата с регулатора. Наистина, банковият надзор би могъл да се погрижи за повече коректност към клиентите на банките. И за повече прозрачност за цялото общество. Например по въпроса защо повечето държавни фирми държат парите си в една и съща банка. Или защо, както се оказа миналата седмица, единствената държавна банка, чийто принципал е самият финансов министър, отпуска, предназначени за кредитиране на малкия и средния бизнес, милиони на голяма фирма, държаща повечето от бизнеса с боклука в страната, и на притежаван от нея футболен клуб? Но към лихвите и банковият регулатор няма пряко отношение.

Цената на парите

Парите като всяка друга стока си имат цена. Получаването на пари на кредит пък не е някакво безусловно право, а възможност и доброволен избор тази цена да бъде платена. Именно лихвите са тази цена, която се определя от обективни пазарни фактори. Финансовият министър споменава само един от тях. Държавата, казва той, си свърши работата, като осигури финансова стабилност, по-висок кредитен рейтинг и оттам - по-евтин външен финансов ресурс за банките.

Това е истина, но наполовина. Защото, ако една агенция повиши кредитния рейтинг на България, друга го остави непроменен, а трета понижи перспективата по него. И, което е по-важно, защото заради кризата в Европа достъпът на българските банки до външен финансов ресурс е драстично ограничен и в следващите месеци ще намалява още повече.

Затова, както показват и официалните данни, основният източник на финансиране за банките са депозитите. Набирането им също си има цена, която също би паднала, ако се сбъдне желанието на финансовия министър. Тоест, вложителите ще загубят за сметка на длъжниците.

Освен от цената на привлечения финансов ресурс обаче, лихвите зависят и от куп рискове, които банките, управляващи и раздаващи чужди пари, са длъжни предварително да отчитат и покриват. Заради несравнимо по-ниската степен на тези рискове, в Германия например лихвите са многократно по-ниски от българските.

Основният риск - кредитополучателят да не успее да обслужва и да върне взетия кредит - зависи от състоянието и перспективите на икономиката. А те у нас и около нас са твърде нерадостни, израз на което са намаляващите инвестиции и доходи на домакинствата и фирмите, нарастващите безработица, фалити и лоши кредити. Ето защо е по-вероятно в следващите месеци лихвите по кредитите да нарастват, а не да намаляват.

Той знае, че те знаят, че той знае

Всичко това, разбира се, най-добре го знае самият финансов министър. Банките от своя страна също знаят, че той го знае. Цялото популистко упражнение не е толкова за тях, колкото за широката публика. То няма да понижи лихвите, но пък, като сочи удобните виновници, отклонява недоволството и вниманието от неблагополучията и безсилието.

Защото държавата разполага с много по-ефективни инструменти да повлияе върху лихвите, които не желае или не може да използва - да предприеме реформи, които да направят България по-малко рисково място за бизнес и инвестиции.