Духът на Щази е жив във Виетнам

Точно преди 25 години, на 4 декември 1989 година, граждани на Германската демократична република в Ерфурт, Лайпциг и Росток щурмуваха сградите на Службата за национална сигурност, наследника на зловещото Министерство на държавната сигурност, по-известно като Щази. Информациите за унищожени досиета и заличени следи бързо се потвърдиха - в помещенията на службата правозащитниците се натъкнаха не само на останки от изгорени досиета, но и указания за унищожаване на доказателствен материал. Този отчаян опит на Щази не успя да предотврати нито кончината на ГДР, нито да запази легитимността на властта.

Но духът на Щази продължава да живее. Например във Виетнам, чийто тайни служби са обучавани именно от Щази. Германският историк и познавач на Виетнам Мартин Гросхайм установява това след упорита работа. На следата той се натъква, ровейки се в документите на Щази. След това той се запознава с историческите хроники на виетнамското Министерство на обществената безопасност, прелиства вестниците с публикации на бивши сътрудници на апарата за национална сигурност на Виетнам, които и до днес възпяват славното сътрудничество между комунистическите братски държави. Проектът е бил насърчаван от Центъра "Удроу Уилсън" във Вашингтон.

Щази като пример за подражание

Виетнамските тайни служби смятали първоначално да си сътрудничат с френската Сюрете, британската МИ6, японската и съответно китайската тайни полиции. След поражението на французите при Диенбиенфу, Виетнам се преориентира към страните от комунистическия блок.

Първите контакти с Щази са от 1957 година. Тогавашните ръководители на виетнамските тайни служби толкова много били слушали за „модерните и научни методи” на Щази, ценени като много ефикасни в целия социалистически лагер, посочва Гросхайм.

Оперативната техника стояла в основата на двустранното сътрудничество - от устройства за подслушване и заглушаване на радиосигнали до шперцове и печатарски машини за подправяне на документи. Но виетнамската страна не разчитала само на техническото оборудване, често набавяно от Щази от Западна Германия, а се надявала и на братска помощ при изграждането на апарата за държавна сигурност за разкриването на вътрешните и външните "врагове" на държавата. Щази помогнала да бъдат изготвени списъци с „вражеските елементи” и при вербуването на информатори.

„От 1967 година кадри на тайната полиция на Виетнам започнали редовно да ходят на обучение в Източна Германия”, пише Гросхайм. ГДР пък изпращала свои делегации в Ханой, за да си изградят представа за живота в братската комунистическа държава.

Победа и поражение на комунизма

Когато Виетнамската война приключва през 1975 г. с победа на комунистите, генералният секретар на Германската единна социалистическа партия и председател на Държавния съвет на ГДР Ерих Хонекер обещава в бъдеще още по-голяма солидарност с Виетнам. Две години по-късно виетнамска делегация пристига в ГДР с молба към Щази за подкрепа „в борбата срещу враждебното влияние върху виетнамските масмедии”. Виетнамците се интересуват също и как да не допускат политическо-идеологически отклонения у някои представители на културата и изкуството, лекари или студенти. Благодарение на Щази, виетнамското Министерство на обществената безопасност се превръща в мощен инструмент за социален контрол, е установил още Гросхайм.

Сътрудничеството приключва през 1989 година със срива на ГДР. „Колапсът на социализма беше голям шок за върхушката в Ханой”, казва изследователят за ДВ. Той припомня, че само година по-рано румънският президент Николае Чаушеску е бил приет много сърдечно в Ханой. След това източният блок се разпадна, а снимките с екзекуцията на Чаушеску на 25 декември 1989 година обиколиха цялото земно кълбо.

Режимът във Виетнам реагира на събитията в Източна Европа със засилване на репресиите. „Оттогава апаратът на тайната полиция се е капсулирал, така че да не допусне повторение на случилото се с ГДР. Конкретни дисиденти целенасочено са били и продължават да бъдат преследвани. Сходна е съдбата и на много правозащитници и блогъри", казва експертът.

Наследството на Щази

И до днес Виетнам поддържа огромен таен апарат, без никой да знае колко точно голям е той. Виетнамците вярват, че информаторите са навсякъде около тях - в таксито, обществения транспорт, зад всеки ъгъл и във всеки квартал. Шпиони дебнат навсякъде, готови да донасят всичко, което са дочули за роднината, приятеля или съседа.

Идеологическото наследство на Щази личи в една от централните идеи на източногерманските тайни служби: представата, че има таен заговор на Запада за подкопаване на политическата система във Виетнам с мирни средства - с помощта на политика, насочена към повече граждански права и развито гражданско общество, казва Гросхайм. Неслучайно, в свой анализ за падането на Берлинската стена, Министерството на обществената безопасност на Виетнам стига до заключението, че ГДР е станала жертва на ЦРУ и Католическата църква, възползвали се безогледно от съществуващите проблеми. „Това звучи не особено правдоподобно, макар да е вярно, че САЩ са имали дългосрочни интереси в страната", допълва изследователят.

Очевидно във Виетнам продължават да си карат по стария начин: „Всички политически отклонения от "правилния път" са чуждо дело, резултат на враждебни влияния отвън. А силната концентрация върху външния враг се използва умело за прикриване на вътрешните проблеми на страната", убеден е Мартин Гросман.