Друго освен стена по границата?
Брутална е процедурата, чрез която двете големи партии в САЩ избират кандидатите си за президент. Месеци наред конкуриращите се кандидати от всяка от двете партии обикалят из страната и водят люти битки помежду си. Тези битки са твърде неприятни, а през настоящата кампания направо удариха дъното: на живо пред телевизионните камери се обсъждаше дори големината на полови органи.
В края на кампанията всеки един от кандидатите е покрит със синини и рани, тъй че съответният партиен конгрес има задачата най-вече да сплоти отново партията. В борбата преди предварителните избори кандидатите винаги заемат крайни позиции, на конгресите обаче задължително се налага умереният тон, около който се обединяват мнозинствата. А довчерашните конкуренти на победилия кандидат къде от сърце, къде с преструвка, протягат ръка за помирение и застават зад новия лидер.
За какво им е съдържание, като си имат купон?
Конгресът на републиканците в Кливлънд изцяло се отклони от тези правила. Още от първия ден, пред очите на 15 хиляди представители на медиите от цял свят, Доналд Тръмп деградира 2500-те делегати до ролята на обикновени зрители на бомбастично инсценираното Тръмп-шоу. Тръмп е навсякъде. Пристига с хеликоптер, изпраща тв-послание от позлатената си видеостена в „Тръмп Тауър” или изкарва на сцената жена си и децата си. Защото поне един член от семейство Тръмп трябва винаги да бъде на сцената и да държи публиката под контрол, като в същото време обяснява на целия свят какъв забележителен, успешен, силен и велик човек е Доналд Тръмп.
В тази сапунена опера просто няма място за дискусии около програмата на кандидат-президента. За какво ни е съдържание, като си имаме купон?
Тази действителност не се харесва на всички републиканци. Мнозина изобщо не дойдоха на едноличното шоу на един човек, който дори не помисля да се придържа към традициите на републиканците. Тъкмо обратното: докато републиканците все още си мислеха, че кошмарът все някога ще приключи, Тръмп неусетно взе партията на абордаж. Например никой от фамилията Буш не уважи с присъствието си конгреса. И други републикански лидери като Джон Маккейн не простиха на Тръмп обидните забележки. Един-единствен от „големите” дойде и се хвърли в битка. Тед Круз, сенаторът от Тексас, прие поканата и произнесе реч. Двойно по-дълга от предвиденото. Единственото изречение обаче, което се очакваше от него, така и не му се откъсна от душата: „Подкрепям Доналд Тръмп.”
Обединяваща идея? - Противникът
За самия Тръмп атаката на Тед Круз беше добре дошла. Защото на третия ден от неговото шоу в залата вече се усещаше скука. Постепенно бе затихнала възбудата около речта на жена му, старателно преписана от някогашната реч на Мишел Обама. Журналистите полека-лека се върнаха към същинската си работа и започнаха да поставят въпроси. Например: дали Тръмп има други планове, освен строежа на стена по границата с Мексико? Делегатите също се посъбудиха. И започнаха да усещат, че целият им капитал, с който ще се борят за връщане в Белия дом, се състои от един нарцис, занимаващ се непрекъснато и единствено със себе си.
Точно в този момент за Тръмп беше изключително удобно да пренасочи целия гняв и цялото огорчение към „предателя” Тед Круз. Само малцина проявиха разбиране към гордия тексасец. За повечето той се оказа удобна мишена, върху която да се освободят от тревогата си, че партията им може да се разцепи. Така в крайна сметка тъкмо демаршът на Круз сплоти републиканците зад Тръмп. Може би защото по същия психологически модел се води и битката срещу Хилари Клинтън. Да, много републиканци не одобряват личността, политиката и реториката на Доналд Тръмп, но омразата им срещу кандидатката на демократите е по-силна от всичко друго. Друга обединяваща идея републиканците сякаш нямат.
Тяхната партия е единна само по отношение на врага.