Другата истина за Либия

Идеята на италианското правителство беше добра: вниманието да се съсредоточи върху най-важното. Парламентът в Рим одобри предложението за участие на италианските ВМС в подкрепа на либийската брегова охрана. (За това Дойче веле писа преди няколко дни – б.ред.) От своя страна и неправителствените организации, чиито спасителни съдове обикалят из Средиземно море, трябваше да се ангажират да не подпомагат, макар и неволно, трафикантите на хора.

На кого в Либия може да се разчита?

Италия, която през сегашните летни месеци почти сама пое на плещите си тежестта на бежанския поток през Средиземно море, засега обаче не успява да напредне особено в тези свои планове. Очевидно на либийския генерал Халифа Хафтар не може да се има доверие. Съвсем наскоро в Париж той се ангажира да работи заедно с Файез ал Сарадж, премиера на международно признатото либийско правителство, който обаче няма особена власт.

Бързо се разбра каква е действителността, когато Халифа Хафтар отхвърли споразумението на Сарадж с Италия, наричайки го "нарушаване на либийския държавен суверенитет". И дори призова да бъдат потапяни всички италиански кораби, които се приближат до либийския бряг. Хафтар, който командва така наречената "Либийска национална армия", контролираща източната част на Либия, не желае Сарадж да постигне успех. Цел на генерала е с помощта на Египет и Русия да овладее цялата страна. Египет се надява по този начин да нанесе удар на ислямистите, а Русия се опитва да си осигури втора база на Средиземно море – след Сирия. Кремъл освен това смята, че с помощта на Хафтар може да превърне бежанския проблем в лост срещу Италия, тоест – срещу целия ЕС.

За да се умиротвори Либия...

Все пак правителството в Рим може да се похвали с един успех. То успя да конфискува кораба на германската правозащитна организация "Младежта спасява". Твърди се, че този кораб не е спасявал корабокрушенци, а е бил пряко използван от трафикантите. Това вече предизвика реакцията на "Хюман райтс уоч", "Амнести нтернешънъл" и на други правозащитници, които твърдят, че не е престъпление да спасяваш хора. На тях обаче трябва да им се припомни, че трафикът на хора е престъпление.

Потокът мигранти от Африка през Либия няма да пресъхне, докато държавата там продължава да не функционира – това е баналният извод дотук. Толкова по-изненадваща е упоритостта, с която международната общност продължава да игнорира реалностите и да подкрепя правителства без никаква власт като това на Сарадж. Атомизацията на Либия вече достигна предела. Властта е в ръцете на местни въоръжени групировки, отделните градове воюват помежду си, а за някои от тези локални образувания търговията с хора е привлекателен бизнес. Тъй чеза да се умиротвори Либия, просто трябва да се отнеме властта на въоръжените групировки. Тази задача в момента могат да решат единствено старейшините на по-големите кланове, сред които вече нараства съпротивата срещу въоръжените милиции.

Райнер Херман, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени!

Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main