Другарката Меркел
31 октомври 2011За Ангела Меркел се твърди, че е доста последователна. И нищо чудно това да е точно така. Но има едно нещо, което германската канцлерка също много обича - острите завои. В политиката това означава да поемеш изведнъж в друга посока от тази, която си следвал дотук. Важното е да вземеш завоя и кормилото да остане в ръцете на Християндемократическия съюз /ХДС/.
Меркел неведнъж е абдикирала от позиции, които са принципни за нейната партия. Или поне са изглеждали като такива. Например за военната повинност, отстъпена накрая от канцлерката, или позицията "за" атомната енергия, касирана от Меркел. Същото можем да кажем и за 3-степенната система на средното образование в Германия, която също остава някъде в миналото. Сега наред е социалната политика.
Мъничко минимална надница
На конгреса си през ноември християндемократите ще приемат решение за въвеждането на минимално почасово заплащане в Германия, за което отдавна настояват в лявото политическо пространство. И за да не е изцяло волята на левите сили, това минимално заплащане няма да бъде записано в закон, но все пак ще бъде прието като общовалидна норма. Партията на Меркел изведнъж е решила, че от гарантирано минимално почасово заплащане се нуждаят онези области, в които няма тарифни преговори за заплатите.
Единственото условие гласи, че въпросните минимални почасови надници трябва да бъдат договорени между тарифни партньори и да бъдат съобразени с нивото на заплащане на работещите на непълен работен ден. Това ще рече по 6,89 евро на час в източните, и по 7,79 евро на час в западните германски провинции. Един вид задължително минимално заплащане от серията "light".
Завоят на ХДС е бурно аплодиран от синдикатите. Сега те отново хранят надежда, че до края на мандата на този Бундестаг мярката може да бъде облечена и в законова форма. За всички отрасли на икономиката. Завоят наистина е много остър. Защото в коалиционния договор на християндемократи и либерали е записано изрично, че при това управление няма да бъде въвеждана задължителна долна граница на заплащането.
Нещо се мъти
Какво е това нещо, което сега прави възможно онова, което се проваляше на няколко пъти при управлението на голямата коалиция? Социалната политика е сферата, в която двете големи народни партии все още имат сериозни различия. Именно въпросът за минималното почасово заплащане се очертаваше като най-опасният подводен камък за ХДС в предстоящата предизборна кампания за следващите парламентарни избори.
"По-добре късно, отколкото никога" - така си обяснява завоя на консерваторите генералната секретарка на социалдемократите Андреа Налес. В същото време християндемократите изглежда са осъзнали, че Германия върви неудържимо към въвеждането на минимално почасово заплащане.
Ангела Меркел знае отлично, че този въпрос е последното нещо, което ще занимава малкия партньор в управлението - германските либерали - в оставащите 2 години от сегашния управленски мандат. Всъщност свободните либерали нямат полезен ход - ако тръгнат да се съпротивляват на плановете на Меркел, те са обречени да загубят още повече от доверието на избирателите. А ако решат да се съпротивляват, те ще тласнат Меркел към една бъдеща голяма коалиция със социалдемократите. Едно е сигурно: сегашният завой на канцлерката премахва още една от пречките пред такава коалиция.