Досиета по чешки
30 юли 2008
От неделя насам в интернет са качени 10 хиляди имена. Имена на лица, появили се в досиетата на бившата чешка тайна служба ЩАТНИ БЕЗПЕЧНОСТ /ДС/. Публикува ги пражкият "Архив на чешките служби за сигурност".
Списъкът е само началото
Общо досиетата в архивите, наредени едно до друго в папки, биха заели 19 километра! Проблематичното в случая е, че не става ясно, дали назованите са шпионирали или сами са били шпионирани.
Отношението към досиетата на ДС и тук е от край време щекотлива тема. След края на комунизма и разпускането на Щатни Безпечност са предприемани множество опити за разчистване на тъмното минало. През 1990 г. при президента Вацлав Хавел е приет "Закона за лустрацията". С него са забранява завръщането на бивши комунистически функционери и сътрудници на комунистическите спец-служби на държавни постове. Според Хавел обаче отварянето на досиетата крие опасност за мира в едва прохождащата чешка демокрация.
В 1992 г. бивш чешки дисидент по на съвсем легален начин оповестява списък на доносници. Което се оказва добре дошло за мнозина. Медиите жадуват за пикантни разкрития, политиците инструментализират подозрения, за да очернят противници. Скандалът предизвиква обаче и продължил с години наред дебат. От 1996 г. гражданите имат право на достъп до досиетата, които засягат тях лично. По-голямата част от документите обаче остават под ключ. В 2002 г. парламентът взима решение за пълното им разсекретяване.
Едва консервативното правителство на премиера Тополанек се зае сериозно с досиетата
Папките официално бяха предадени от МВР на независимия Институт за изследване на тоталитарните режими. Към същия институт е и Архивът на чешките служби за сигурност. от м.г. практически всеки гражданин може да получи достъп до досието на всеки друг гражданин. Такава гласност учуди негативно дори Мариане Биртлер, ръководителката на германската Служба за досиетата на Щази от бившата ГДР.
И Кристиане Бренер от мюнхенския институт "Колегиум Каролиникум", изследващ страните от Бохемско-Моравската област, смята, че подобен подход крие опасности "Представата, че с качването на 10 хиляди имена в интернет, се създават обективни основи за историческото познание е напълно погрешна", казва Бренер. По време на прелома 1989/90 г. силите на стария режим унищожават немалко материали. След това с години наред бивши сътрудници на ДС работят с тези документи. До ден днешен не се знае, доколко пълен е този архив и доколко съдържанието му отговаря на истината.
При все това Чехия значително по-интензивно от други източно-европейски държави разчиства комунистическото си минало, единодушни са научните работници. Освен Института за изследване на тоталитарните режими с провежданата от него линиа на "пълна гласност" в Чехия междувременно вече е изграден плуралистичен и пъстър научно-изследователски ландшафт, тласкащ изследванията и в други посоки.