Докато Тръмп се бие в гърдите…

Севернокорейският диктатор Ким Чен-ун смята своите ядрени оръжия за един вид застраховка-живот и не дава никакви признаци, че ще се откаже от тях. Терористичната групировка "Ислямска държава" (ИД) разполага с хиляди бойци и ще използва всяко едно кратко затишие във войната срещу тероризма, за да прегрупира силите си. Русия пък ще усъвършенства своите методи за кибератаки, за да подклажда обществените конфликти в Америка.

Има само една причина за това защо американските тайни служби постоянно посочват тези опасности, които иначе не са нови: Доналд Тръмп. Докато президентът, в зависимост от настроението си, ту защитава Русия, ту обявява ИД за победена, или пък се хвали с уж решения конфликт със Северна Корея, за неговите тайни служби са важни единствено фактите.

Ако в Белия дом в момента седеше някой друг, а не Тръмп, данните от анализа на новите заплахи щяха да получат заслужено внимание. Никога преди (от 50-те години на миналия век до днес) Русия и Китай не са си били по-близки, отколкото сега. Американските анализатори отчитат тяхното засилено сътрудничество в енергийната политика, в сектора на технологиите и във военната сфера. И двете сили не ги интересуват никакви универсални човешки права или пък демокрацията.

Какво прави Тръмп?

Не че Доналд Тръмп е създал този феномен, но той засилва неговото действие. Неговата Америка освобождава пространства, например в ООН, а нишите бързо биват запълвани от Китай и Русия. Фактът, че американските тайни служби обръщат толкова внимание на иначе така недолюбваната в Америка световна организация, говори сам по себе си.

Още по-сериозно е предупреждението, че "съюзниците и партньорите" се дистанцират от САЩ - заради променящата се нейна политика за сигурност и търговска политика. Техният стремеж към автономност ги прави по-податливи на прегръдки с Китай и Русия. Фактът, че европейците се опитват да търгуват с Иран, заобикаляйки санкциите на Тръмп срещу Техеран, е само един пример в това отношение.

Изведнъж и републиканците в Конгреса изглеждат съгласни, че трябва да се сложи някаква рамка на Тръмп във външната политика. И можем само да се надяваме, че те няма да се разколебаят, когато изборната борба набере скорост. Защото хората предпочитат да чуят какво би им казал президентът Тръмп за света, отколкото да слушат мрачните прогнози на недолюбваните от тях тайни служби. 

Андреас Рос, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main