Докато мъдрите се намъдруват...

Лидерите на четирите най-силни държави от еврозоната отново са принудени да говорят за пари. Меркел, Монти, Оланд и Рахой правят пореден опит да намерят изход от кризата. Но противоречията са все още сериозни.

Както призна неотдавна испанският банкер Педро Пабло Виласанте - разходите по държавните облигации скоро ще станат непосилни за страната му. Премиерът Мариано Рахой има нужда не само от 100-те милиарда евро за банковия сектор, а търси спешно и купувачи на испанските държавни облигации, за които трябва да се плащат колосални лихви на международните пазари .

Лихвите по заеманите от Италия пари на външния пазар също достигат застрашителни размери и министър-председателят Марио Монти се надява европейските му партньори да започнат да изкупуват италианските ценни книжа. Монти всъщност иска да принуди Европейската централна банка да купи повече от облигациите на закъсалата държава, както вече се случи миналата година.

Затрудненията на Монти

Европейската банка не проявява ентусиазъм, защото се опасява от високия риск за собствения си баланс. Представителят на управителния съвет на ЕЦБ Беноа Кюре предлага изкупуването на държавните облигации да бъде поверено на Европейския спасителен фонд. Монти обаче отхвърля подобен вариант, тъй като това може да му струва премиерското място.

Междувременно политиката на Монти се натъква на все повече критики, включително в редиците на собственото му правителство. Партиите, на чиято подкрепа разчита, отказват да одобрят предложените важни реформи на трудовия пазар.

"Марио Монти не предприе каквото трябва в името на насърчаването на италианския стопански ръст. Ние вървим по стъпките на Гърция и ще стигнем до рецесия, която води до фалити на фирми и в крайна сметка до държавен банкрут", твърди професор Оливеро Роги от университета във Флоренция.

Германия за момента не проявява склонност да подпомогне италианския премиер. Меркел продължава да отхвърля категорично предоставянето на общоевропейски гаранции за дълговете. Нейната теза е, че общи гаранции може да има само ако има и общ контрол.

Меркел казва "не"

"Не можем да си позволим общи гаранции, а същевременно да оставим контрола на националните държави", заяви Меркел. Германия се отнася скептично и към издаването на еврооблигации за рисковите банки в Европа. "Първо трябва да бъде създаден общ банков надзор", казват от канцлерството в Берлин. Но и канцлерката Меркел има един голям проблем - тя не може до безкрайност да играе сама срещу всички.

Ако държавите от еврозоната не договорят в най-скоро време единна стратегия, валутният съюз ще изпадне в още по-дълбока криза и в крайна сметка ще се срине. Което ще струва не стотици, а хиляди милиарди евро. Не е изключено еврото тогава да бъде заменено от нови валути като например "нова германска марка", парична единица, за която експертитет в Германия вече открито говорят.

Същевременно недоволството от бездействието на европейците расте в световен мащаб. Вместо да решат проблемите си, те ги пренасят и далеч отвъд границите си. А вината за това се приписва най-вече на тесногръдите и егоистични германци и на непреклонната Ангела Меркел.

Автор: Б. Ригерт, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова