Дойдоха в Германия за една година, а останаха за цял живот

Телени заграждения, полицаи с автомати, немски овчарки, остри погледи и униформи - атмосфера, която напомня за някой лагер от Втората световна война - поне това са първите впечатления на Босилка Шедлих, която тогава е едва 19-годишна. Годината е 1968. А Босилка тъкмо е пристигнала в Берлин - като гастарбайтер.

Историята на Босилка Шедлих

Самолетът с югославските гастарбайтери каца в Източен Берлин. Оттам те се качват на автобуси, с които биват извозени през границата в Западен Берлин. Още през първите дни от престоя си младата жена съзира раните, останали от войната. "Видях много мъже в инвалидни колички - някои от тях без ръце, други без крака. Видях и следите от войната по лицата на многото самотни жени, които се раздхождаха из града с кучетата си. Това беше първата ми среща с онова ужасно минало", спомня си днес 69-годишната жена. Навремето обаче тя не искала да отделя голямо внимание на миналото, защото е трябвало да мисли за бъдещето си. Дошла в Германия, за да поработи и спести пари, с които да финансира следването си. "Дойдох за една година, но тя не свърши никога", казва тя.

Босилка Шедлих започва работа в една фабрика, а след половин година става преводачка в женското общежитие. До този момент нейната история не се различава от историите на повечето гастарбайтери от Югославия. Младата жена обаче поема по друг път. Тя дава половината от заплатата си за курсове по немски езки, намира по-добра работа и се записва да следва в Свободния университет в Берлин. "Животът ме грабна и аз спрях да мисля за връщане в родината", споделя тя.

Много от нейните сънародници обаче си остават на "гастарбайтерска вълна". "Те не са искали да имигрират", казва белградският историк Владимир Иванович, който изследва историята на югославските гастарабайтери в Хумболтовия университет в Берлин. "Тяхната цел е била да спечелят за кратко време колкото се може повече пари, за да се справят с екзистенциалните си проблеми. Някои от тях пък са пристигнали в Германия само за да си купят автомобил или мотор, с който после да се хвалят в родните си места", казва Владимир Иванович.

По онова време Югославия е завладяна от висока безработица. Тогавашното югославско правителство подписва спогодба с ФРГ за предоставяне на работна ръка, надявайки се, че така ще успее да "изнесе" безработицата извън страната, обяснява Иванович. Установяването на дипломатически отношения през януари 1958 година предхожда споразумението за гастарбайтерите.

От гастарбайтер до депутат в Бундестага

"Първото поколение гастарбайтери действително е гледало на пребиваването си в Германия като на временно явление", казва и Йосип Юратович. Той е първият югославски гастарбайтер, който става депутат в германския Бундестаг. "Югославяните навремето са искали просто да поработят няколко години, да съберат пари и да се върнат", казва той. Самият Юратович пристига в Германия на 15 години - той идва при майка си Катерина, която е пристигнала с първата вълна гастарбайтери през 1968 година. 

В Германия Йосип завършва обучение за автомонтьор. После работи на поточна линия - цели 20 години. И едва след това започва политическата му кариера в Берлин. "Дойдох като гастарбайтер, после ме наричаха мигрант, а днес съм германец с чужди корени", казва социалдемократът. Това изречение е показателно за много от хората от бивша Югославия, които живеят днес в Германия. А те са около 1,5 милиона.

Някъде през 1980-те години Германия разбира, че много от югославските гастарбайтери вече няма да се върнат в родината си. Много от децата им вече са били пристигнали при тях. "Това беше първият знак, че връщане назад няма. Вторият беше войната на югославска територия. Тогава на всички стана ясно, че за съжаление връщане няма да има", казва Йосип Юратович.

Така хората от бивша Югославия се изправят пред новото предизвикателство - интеграцията в Германия. Представителите на тази мигрантска общност обаче вече са говорели немски език, не се различавали много от германците нито по външен вид, нито пък културно - та нали и те са обичали "месо и картофи". "В този смисъл тази група мигранти остава незабележима", казва историкът Владимир Иванович. Босилка Шедлих нарича това "измамна интеграция" - поне що се отнася до първото поколение гастарбайтери. В повечето случаи те живеят в свое собствено общество. 

Техните деца обаче, както и третото поколение гастарбайтери са интегрирани много добре в германското общество. "Това се дължи до известна степен на трудовия морал на хората от бивша Югославия. Повечето от тях изискват от децата си да бъдат много добри ученици. Затова и младото поколение е добре образовано. Много от децата на гастарбайтерите са висшисти. И те са тези, които съзнателно живеят в Германия. Много от тях влязоха и в политиката", казва Босилка Шедлих.

***

Вижте и нашето видео за Йосип Юратович: