Договорът на Баден-Вюртемберг с ромите

"Били сме по тези земи още преди тази страна да е съществувала", казва Даниел Щраус, председател на Съюза на синтите и ромите в германската провинция Баден-Вюртемберг. Той знае много добре какво е да бъдеш отхвърлен в собствената си родина. След столетия на страх и недоверие обаче, за ромското малцинство сега започва нова ера: вчера (28.11.) Съюзът на синтите и ромите и провинция Баден-Вюртемберг подписаха договор, който укрепва правата на това малцинство.

Борбата за подобно споразумение се води вече от над 18 години. Договорът признава, че от над 600 години насам синтите и ромите са част от културата на страната. Като защитено малцинство те имат правото да получават подкрепа за развиването и опазването на своите култура и език.

Страданията на ромите

Ромите са обект на преследване още от Средновековието, а по време на националсоциализма те са подложени на особено много страдания. През 1943 година например редица ромски семейства от Щутгарт са били депортирани в концентрационния лагер Аушвиц, като най-малкото дете е било едва на два месеца. Хиляди хора са били избити по онова време в т.нар. "цигански лагер". Смята се, че в годините на националсоциализма са оцелели едва десет процента от германските синти и роми. Жестоките престъпления обаче са били отричани дълго време, а жертвите не са били обезщетени. Както е записано в сегашния договор: "Националсоциалистическата несправедливост е призната политически срамно късно и не е преработена в достатъчна степен."

"Договорът не се отнася само до преодоляването на миналото", подчертава Даниел Щраус. "Важното е, че така за първи път във Федералната република антициганизмът е признат като обществен проблем", изтъква той.

Предразсъдъците и клишетата по отношение на малцинството се поддържат от векове насам, потвърждава политологът Маркус Енд, който от години се занимава с феномена "антициганизъм". "И медиите са пълни със свидетелства за това, както стана за пореден път ясно покрай историята с уж отвлеченото русо ромско момиченце Мария", посочва Енд. В своята книга "Експертиза: Антициганизъм" той документира доказателствата за разпространението на предразсъдъците и враждебността на обществото към циганите. Енд намира примери не само при десните екстремисти, но и при политиците от утвърдени партии и при полицията.

Предразсъдъците - живи и днес

Самият Даниел Щраус също се е сблъсквал нееднократно с предразсъдъци. Той например е имал множество проблеми при търсенето на жилище. Един хазаин в крайна сметка отказал да му даде квартира с думите: "Вие сте циганин - трябваше да ме предупредите." Когато семейство Щраус потърсило правата си в съда, въпросният човек казал, че не иска "семейството да си направи лагерен огън в хола". Съдията отсъдил в полза на Даниел Щраус, в крайна сметка вратата на жилището му била отворена от двама полицаи и един съдия изпълнител. Щраус обаче си спомня, че и тримата симпатизирали на наемодателя.

Децата на Щраус също са ставали жертва на дискриминация. Синът му например кандидатствал за работа в една банка, но молбата му била отхвърлена въпреки отличните оценки - само защото владеел и ромския език романес.

В Германия мнозина роми стават жертва на подобни прояви на антициганизъм. Откакто в страната започнаха да пристигат и роми от България и Румъния, антициганизмът дори се засили. С новия договор, сключен сега в Баден-Вюртемберг, провинцията се задължава да оказва подкрепа и на онези синти и роми, които не са германци.