Доган и думите

Ахмед Доган се обърна към делегатите на Седмия конгрес на ДПС със слово от 8145 думи. Из новините на в. “Труд”.

Има ли значение броят на думите, които изрича лидерът на ДПС Ахмед Доган? Не само от трибуната на конгреса, а от всяка обслужваща го трибуна? Независимо колко са на брой, думите на Доган са отвъд собствените си значения и смисли. Стремежът им е да създадат властовата задкулисност, сред която единствено лидерът е сведущ в тайната същност на нещата и явленията, на общополитическия и конкретно партиен проект, и по тази причина е не просто несменяем, а съвсем незаменим.

Досещането за паралелна реалност

Думите на Доган са премерени в своя интелигентски и философски свръхцинизъм, и дори когато изглеждат директни, изграждат паралелната реалност на досещането за лидерското всемогъщество. Рядко думите и действията му са тъждествени. Първите задължително затрудняват, забулват още повече загадката, предназначена само за посветени. Вторите обичайно провокират най-ниските електорални вибрации.

Да си припомним и сватбите на Доган, зурни и каляски, надменна пищност и достъпно зрелище, да не отминаваме поведението му на бащица сред масите, да не пропускаме месианските му провокации, самооблащението му на недосегаем.

Притихването на смисъла

Кой е Доган отвъд собствените си думи? Иван-Асен на модерното време, не само заради сватбите, а заради хитроумните политически ходове например. Двуликият Янус на прехода? Мъдър политик или икономически и кадрови самодържец? Или преносителят на Живковата щафета по дълго бягане в политиката и тоталитарно партийно строителство, преизбран на поредния конгрес със 769 гласа от 769 възможни?

Думите на Доган кънтят мегафонно, проповядват власт, съобщават сила и си самовнушават, че са пророчески. Но подир два мандата безмилостно съучастие в управлението ни се струва, че високоговорителите са останали без захранване, батериите са се преизтощили и затова от 8145-те думи се стели само оглушителна тишина.