Добродетелите на село Калище

Коментар на Татяна Ваксберг:

Миналата седмица селото прогони семейства на бежанци от Сомалия и Афганистан, чиито десетина деца трябваше да учат в местното училище. Аргументите, изтъкнати от родители, учители и общински власти, звучаха горе-долу така: бежанците са болни, а освен това са чужденци. И са много.

Това не е първият такъв случай - в казанлъшкото село Розово сирийски бежанци бяха прогонени с аргумента, че ще омърсят етническата чистота на селото. Тези доводи могат да имат повече от един прочит, но този е сигурен: хората, които ги изричат, са лишени от най-голямото богатство, което националистите им приписват от четвърт век насам.

"Нашите добродетели"

В началото на 1990-те, когато в България все още се спореше дали страната да влиза в ЕС, въпросът за националните добродетели беше основна тема. Националистите вътре и извън БСП твърдяха, че европейският път е вреден за страната, тъй като ще ни отнеме националните добродетели и ще ни изложи на огромния риск на космополитизма. За да се опазим от този „риск“, беше отказвано финансиране на Световната банка за българското образование, неправославните религии в България бяха обявявани за срамни, западноевропейските организации бяха третирани като заплаха, а чуждестранните фондации и медии като Свободна Европа, БиБиСи, РФИ и Дойче Веле бяха заклеймявани като врагове на българщината. Тогава по техен адрес беше използвано определението „отродител“, а не популярната днес дума „соросоид“. В отговор не-националистическите сили твърдяха, че не съществува понятие „национални добродетели“, и ползваха като по-адекватно понятието „общочовешки ценности“ - израз, който беше приеман враждебно от тогавашния печат.

Днешните програми на националистически партии като „Атака” или НФСБ показват силно упование в „националните добродетели“ - не само като понятие, но и като фактическо съдържание. Представа, която катастрофира точно в Долината на розите и беше доликвидирана в Калище, до родното място на Коминтерновския лидер Георги Димитров.

Наръчник за добродетели

Гостоприемството е онази добродетел, която разцъфтя в най-повтаряното възражение през изминалата седмица: „нямаме нищо против децата, но не в нашето училище“. А също и в гнева на председателя на Общинския съвет: „тези чужденци трябваше да си отидат оттук [от България - б.р.] преди Нова година. А сега ни дават срок до май, ще ни ги вкарат в училището, след това в детската градина“.

Човеколюбието е добродетел номер две, която се изчерпва с думите на една учителка, запитана къде трябва да учат децата на бежанците: „Ами не знам, да си намерят място. Но не и тука при нашите деца“.

Трудолюбието е добродетел номер три. С нея най-успешно се разправя училищният екип в Калище: запитана какъв е проблемът с приемането на деца бежанци, директорката на училището в Калище казва следното: „Децата трябва да са завършили поне тримесечен курс на обучение, за да могат да говорят добре, да пишат, да общуват“. Простете, но не е ли работа на училището да научи първолаците да пишат?

Най-всеобхватно е поразена добродетел номер четири: скромността. Дядо от селото, който не е срещал нито едно от децата бежанци, разсъждава, че „нашите деца са много по-напред по отношение на интелигентност, по отношение на образование“. А вече цитираният председател на Общинския съвет знае и друго: че никой, освен етнически правилните власти, не може да се грижи за „екологично чистия комплекс“: „Петнайсет минути преди да дойде рейсът и вече да слизат [от него], ние разбрахме, че нашият екологичен комплекс ще приема чужденци. [А ние] лишихме над сто хиляди деца на сезон от цяла България, включително от Израел, от възможността да правят Зелено училище в Ковачевци“. Родителите пък знаят, че техните деца са най-чистите на света. И затова са против те да се возят в един и същ автобус с чуждестранните деца, както разяснява пред БиТиВи един служител в близката бензиностанция.

Кой е болен?

Що се отнася до качеството интелигентност, което се цитира повсеместно като национално, нека си припомним безбройните цитати за „болните чужденци” или за наличието на афганистански език (???), който ще се наложи да изучаваме, ако в село Калище дойдат десетима чуждестранни първокласници.

Впрочем, цитатите възпроизвеждат безкритично излъчвания националистически поток във водещите телевизии. От техния ефир може да се чуе, че бежанците са канибали и заразно болни. На всичко отгоре тези подсъдни твърдения минават за "право на мнение", което илюстрира "разнообразието на гледните точки". И още едно мерило за качеството интелигентност: кои източници ползваш, за да се почувстваш осведомен.