Дилемата на Оланд

Консервативните партии на Франция празнуват, дясноекстремисткият Национален фронт тържествува, а социалистът Оланд мълчи. Освен, че ще има ремонт на правителството, не се знае как ще вървят нещата във Франция оттук нататък. Управляващите във Франция социалисти отстъпиха 155 общини на основната дясна партия - Съюз за народно движение, а в 11 от градовете в бъдеще ще управлява крайнодесният Национален фронт. "Френските избиратели удариха силен шамар на президента Оланд", казва политологът Хенрик Утерведе. "Проблемът е в това, че не казаха в коя посока трябва да се върви занапред."

Изборното поражение дойде тъкмо в момент, когато президентът след почти двугодишно изчакване и отлагане предпазливо се захвана с провеждането на отдавна закъснелите икономически реформи. През това време френската икономика затъваше все повече, безработицата надхвърли 10 процента, а популярността на президента стигна дъното.

В началото на годината Оланд обяви, че предстоят болезнени реформи, които да разтоварят фирмите с близо 30 милиарда социални разходи. "Френските предприятия имат твърде високи разходи и твърде слаби печалби, което не им позволява да инвестират в достатъчна степен", смята и Хенрик Утерведе, според когото намеренията на президента са важна крачка в правилната посока.

На французите им дойде до гуша от колебливостта на президента

В Социалистическата партия на Оланд обаче реформите бяха разтълкувани като подарък за предприемачите и предателство спрямо социалистическите принципи. Съпротивата срещу болезнените мерки е голяма, а още по-голяма е дилемата на президента: "Ако той сега промени политиката си, това ще бъде възприето като израз на слабост и колебливост, а тъкмо тези черти на президента са омръзнали на французите", казва журналистът Жерар Фосие. "Ако обаче остане твърд, хората ще си кажат, че не си е извлякъл никаква поука от поражението в изборите."

Принципно Франсоа Оланд би могъл да игнорира местните избори - в крайна сметка фрацузите гласуваха не за правителство, а за състава на общинските съвети. Пряко отражение върху националната политика може да се появи най-рано през есента, когато предимно консервативните кметове ще имат думата при избора на нови сенатори. Тогава е възможно да се разпадне и крехкото мнозинство на социалистите в горната камара на парламента, където са представени регионалните департаменти. В същото време Сенатът не играе важна роля в националната политика. "Системата във Франция е такава, че президентът има право да решава сам почти всичко", обяснява Фосие.

Затова и отправяните към него очаквания са толкова големи: да изведе страната от кризата, но и да се погрижи за увеличаването на най-ниските доходи. Очаквания, които твърде често влизат в противоречие помежду си. Актуалните дискусии във Франция напомнят много за дебатите, водени в Германия по време на управлението на Герхард Шрьодер. Именно канцлерът-социалдемократ се видя тогава принуден да прокара болезнени мерки в сферата на труда, включително и орязване на помощите за безработни, с което даде тласък на германската икономика.

Накъде ще върви Франция?

Във Франция подобни мерки се обсъждат от години, но най-вече намаленията в помощите за безработни се възприемат като тежко посегателство спрямо социалните права на работниците. Германският пример учи Оланд на две основни неща: реформите на Шрьодер съживиха германската икономика, но той самият загуби следващите избори.

Политологът Хенрик Утерведе допуска, че в бъдеще Оланд може да заложи на по-твърд курс в реформите. "Той така или иначе е непопулярен, така че няма какво да губи. Затова не е изключено сега да подхване реформите, опитвайки се да си възвърне доверието на хората", смята Утерведе. Жерар Фосие също предполага, че Оланд няма да се откаже от плановете си: "Най-вероятно и той като Герхард Шрьодер ще изтъкне, че тази политика е непопулярна, но е единствено правилната".

Все пак Фосие не е напълно сигурен, че нещата ще се развият точно така. През следващите седмици Социалистическата партия ще увеличи натиска си спрямо Оланд, за да го отклони от реформаторския курс: "През май предстоят важните избори за Европейски парламент, на които социалистите на Оланд може да получат и нов шамар. Подобно нещо не би било по вкуса на никоя партия, най-малко пък на неговата."