Депресия, тревожност, безсъние: до какво доведе пандемията

Истинско цунами от психически травми и отклонения, стремглав ръст на страховите неврози и депресиите - от това се опасяваха редица специалисти в Германия по време на първия локдаун. Опасяват се и сега, при втората, по-лека национална карантина. А различните допитвания и изследвания рисуват многолика и понякога противоречива картина на душевното състояние на германците в условията на пандемия. На нея е посветена обширна публикация от Щефани Кара и Харо Албрехт в германския седмичник "Ди Цайт".

Психоложката Корнелия Беч и нейният екип от университета в Дрезден редовно анкетират онлайн 1000 германци. Това непредставително допитване показва, че 42 процента от участниците изпитват страхове и тревоги, свързани най-вече с икономическото положение, с опасността от масови фалити, безработица и рецесия. Настроенията варират. В средата на март, а и в началото на ноември, когато тревожните числа тръгнаха нагоре и в сила влязоха строги ограничения, хората почувстваха голяма тревога. После обаче душевното им състояние постепенно се стабилизира.

Страхът за икономиката измества страха от болестта

Олаф Майер, който ръководи екипа на "Телефона на доверието" в Дуисбург, разказва, че в момента им звънят много хора, които се опасяват за икономическото си оцеляване по време на сегашната карантина. В началото на пандемията повечето обаждания били свързани със страховете от самия вирус и с травмата от затварянето между четири стени. После на преден план излязла темата за домашното насилие, а в момента психолозите внимателно наблюдават какво става със семейните и партньорски отношения: дали двойките по-често се разделят или пък обратно - карантината ги сплотява. Оказва се, че съществуват пример и за едното, и за другото. Над всичко доминират обаче икономическите страхове.

Иначе корона-стресът във всекидневието има многолики проявления. Здравната каса на техническите професии в Германия установява например, че при всеки десети човек са се развили проблеми със съня. Изследователи от Базел пък констатират, че хората спят средно 15 минути повече, но сънят им е по-неспокоен.

Екип от Университетската клиника в Мюнхен проучва друго: храненето. Много хора се тъпчат със сладки неща и с други калорични храни, за да се противопоставят по този начин на лошото настроение в условията на пандемия. Най-тежко засегнати от тази тенденция да учениците над 10-годишна възраст, които произхождат от социално слаби семейства. В тази група наднорменото тегло се покачва, повече при момчетата, отколкото при момичетата.

Пред седмичника "Ди Цайт" Дитрих Мунц, президент на Камарата на психотерапевтите в Германия, казва: "Наблюдаваме сериозно обременяване, което засяга най-вече децата и младежите. Засега обаче не можем да кажем какво ще бъде дългосрочного развитие. Други епидемии показват, че психическите проблеми се увеличават."

Пандемията е катализатор за психическите проблеми

В случая това особено важи за хората с диагностицирани психически смущения. Най-вече при пациентите, които страдат от тъй наречените "компулсивно-обсесивни разстройства", сегашната ситуация просто налива масло в огъня, установява прсихотерапевтът Бенедикт Клауке от Мюнстер. Става дума за хора, които например имат маниакално желание да контролират всичко или пък са жертва на някакви принудителни всекидневни ритуали - да речем миене на ръце или други хигиенни процедури.

Едно онлайн-допитване в Германия стига до извода, че една трета от пълнолетните хора в момента пият и повече алкохол. Според друго проучване обаче консумацията на вино, бира и спиртни напитки в страната не се е увеличила. Специалистите от програмата "Анонимни алкохолици" обръщат внимание на още един факт: алкохолиците, които често пъти пият скришом, докато са на работа или по пътя, в условията на домашен офис са принудени да пият вкъщи – и близките им са сериозно обезпокоени, защото ги виждат.

Младежите са сериозно травмирани

Най-мащабното изследване за страничните ефекти от пандемията и карантината в Германия се казва "Нако". То обхваща 100 000 души, а резултатите официално ще излязат в края на месеца. Отсега обаче е ясно: симптомите на страх и депресия нарастват най-вече у по-младите хора, които страдат от изолацията и липсата на "купон". Впрочем, едно британско изследване също показва, че ограничаването на контактите травмира особено силно хората в групата 18-24 години. Просто защото за младите социалните контакти и общуването в по-големи групи са нещо много важно: това е пътят, по който младият човек получава признание и самочувствие. По-възрастните хора обикновено имат по-малко контакти, макар че техните отношения често пъти са по-задълбочени. По време на пандемия и карантина тези отношения сякаш по-лесно се опазват от поражения.

Щефи Ридел-Хелер, която работи като психиатър в Лайпцигския университет,  през април е провела допитване сред 1000 германци на средна възраст 75 години. Нейният извод: Душевното състояние на тези хора не се е влошило, в условията на пандемия те си остават спокойни, макар че като група са здравословно по-застрашени от вируса. Оказва се, че по-възрастните хора притежават нещо като "психически имунитет". Те са преживели много кризи, те помнят и последната голяма война, а това им дава повече мъдрост и съпротивителни сили. Друг фактор, на който се дължи спокойствието на по-възрастните: 90 процента от тях одобряват мерките, които взима германското правителство. И съответно ги спазват, без да се изнервят.

И все пак: хората имат повече време за семействата и хобитата си

Всъщност, повечето хора се справят относително добре с предизвикателствата на пандемията, показват различните проучвания, които цитират авторите в "Ди Цайт". "Мнозинството ще преживее благоприятно кризата, хората са жилави", казва и психиатърът Оливер Тюшер от Майнц. Той и колегите му участват в едно общоевропейско проучване с почти 16 000 анкетирани. Това проучване освен всичко друго показва, че за хората е особено важно да намерят някакъв позитивен подход, да извлекат нещо полезно от ограниченията. Мнозина отделят повече време на семейството и на хобитата си, усвояват нови умения като плетене или пекарство например, спортуват по-често на открито.

Специалистите са единодушни: редица съвсем обикновени и банални неща могат да укрепят душевното здраве. Движете се повече, излизайте сред природата, спортувайте, общувайки с близки и приятели – по телефона или чрез видеовръзка в интернет. И нещо особено важно: Имайте грижата да следите единствено сериозната и достоверна информация за коронавируса и пандемията, не се доверявайте на съмнителни твърдения в социалните мрежи.

Политиците трябва да успокояват хората

Към всичко останало в момента се добавя и традиционната зимна потиснатост, която измъчва много психически съвсем здрави хора. На фона на различните преплетени помежду си фактори специалистите стигат до извода, че за душевната стабилност на хората днес е особено важно усещането им дали контролират ситуацията. Тъкмо за това трябва да се погрижи политиката. Защото непрестанно сменящите се правила и мерки, големите амплитуди в информацията обременяват хората, обяснява психологът Юрген Марграф от университета в Бохум. Това важи най-вече за икономически слабите прослойки - там 80 процента от хората имат чувството, че вече не могат да контролират живота си. Тъкмо поради това важни са не само мерките срещу вируса – изключително важни са мерките за икономическо подпомагане на нуждаещите си. Защото още международната финансова криза от 2007-2008 година показа, че в такава ситуация нарастват и психическите смущения, казва Щефи Ридел-Хелер.

С други думи, днес политиката трябва да се погрижи за бедните и социално слабите и да създаде такъв ред и информационна прозрачност, които успокояват хората.