Дежавю в Индонезия

През 2014 година Джоко Видодо спечели с 53% от гласовете на избирателите. Сега отново се очертава победа за него - при това още по-убедителна: според първите прогнозни резултати от гласуването в сряда той е спечелили около 55 процента от гласовете срещу 44 на сто за опонента му Прабово.   

Настоящият президент, наричан още Джокови, е оприличаван на "индонезийския Барак Обама" - не само защото е с 43 дни по-възрастен от бившия американски президент, а и защото на външен вид двамата си приличат донякъде. Но политически двамата са твърде различни.  

Джокови - фаворитът

Джоко Видодо направи класическа политическа кариера. След като завършва лесовъдство, той създава своя стартъп-фирма и започва да продава мебели от дърво, преди да влезе в политиката. Първо е кмет на родния си град Соло, по-късно става губернатор на Джакарта. През 2014 г. е номиниран за президентския пост от своята "Демократическа партия на борбата на Индонезия".

Медиите в Индонезия го описват като човек, който се е издигнал със собствени сили - нито има военна кариера, нито произхожда от богато семейство - както повечето политици в Индонезия. Известен е с умерения си, сдържан и разбираем политически стил. Видодо олицетворява лидера, следващ мотото: "Запретни ръкави и решавай проблемите". В края на мандата си той предприе мерки в подкрепа на икономиката и в борбата срещу тероризма и търговията с наркотици и направи много за разширяване и модернизиране на инфраструктурата в страната.

Прабово - силният лидер

Неговият опонент - бившият генерал Прабово Субианто - е зет на бившата владетелска фамилия Сухарто, която в продължение на три десетилетия управлява авторитарно Индонезия. Прабово е отраснал в чужбина - Сингапур, Малайзия, Англия - след като баща му, който е известен професор по икономика, е принуден през 1957 г. да емигрира в чужбина след неуспешен бунт. На 17-годишна възраст той се завръща в Индонезия, записва военно училище и преминава обучение в елитните части. Прабово се отличава като добър войник и силен лидер. Той става най-младият офицер, който е ръководил военна операция срещу сепаратисткото движение в страната. А бракът му с Титиек Сухарто, дъщерята на на генерал Сухарто, го изстреля директно в центъра на властта в Джакарта.

Военни, власт, пари

По онова време Прабово се забърква в отвличането на активисти, както сам признава по-късно. 13 отвлечени активисти и до днес се смятат за безследно изчезнали. По този повод той казва: "Бях само изпълнител и един от около една дузина генерали."

През 2008 Прабово учредява "Партия на движението Велика Индонезия", съкратено GERINDRA. Той е богат - фирменият му холдинг "Нусантара груп" контролира 27 дъщерни фирми в страната и в чужбина. Бизнесът му включва също така сделки със суровини, мини и палмово масло. Състоянието му се изчислява на около 150 милиона щатски долара.

Синът на Прабово е моден дизайнер в Париж. Жена му се развежда с него през 1998 година, но го подкрепя в предизборните кампании през 2014 и 2019 г.  По-малкият му брат е успешен бизнесмен, живее в Лондон и според класацията на сп. Форбс е един от най-богатите индонезийци.

По-малкото зло

На тези избори индонезийците трябва да изберат "по-малкото зло", пишат Дейв Макрей и Дерк Томса в австралийското списание "Инсайд Индонейжа". Според двамата експерти, различията в предизборните платформи на двамата съперници са незначителни.

Видодо не е изпълнил предизборното си обещание от 2014 г. да подкрепя плурализма и да се бори срещу поляризацията на обществото. Поради това много индонезийци и представители на правозащитни организации са разочаровани. Прабово пък обича да се представя за силен лидер, което може да е знак за залитане към авторитарен стил на управление. Бившият генерал иска, както сам казва, да превърне Индонезия в азиатски тигър, само че в очите на много избиратели той е "заплаха за основните демократични ценности".