Две Америки, а между тях - пропаст

"Да направим Америка отново велика!" - близо 63 милиона американски избиратели последваха този лозунг през 2016 година – това бяха онези, които виждаха в лицето на Доналд Тръмп човека, който може да ги отърве от реална мизерия и от фиктивни заплахи. Близо две години по-късно мнозинството от тези избиратели все още твърдо стои зад своя президент. Също толкова твърдо, колкото и противниковият лагер на непримиримата опозиция. Има ли признаци на помирение? На преодоляване на разединението? Ни най-малко. Бездната, която разделя на две политиката и обществото, стана още по-дълбока.

Това показаха и междинните избори за Конгрес през миналия месец, които бяха обявени за нещо като референдум относно "двете години на Тръмп". През идната година демократите отново ще поемат контрола над Камарата на представителите, а републиканците, които в голямата си част следват линията на Тръмп, увеличиха мнозинството си в Сената. По-голямо разцепление едва ли е възможно!

Онова, което разграничава "старата Америка" от националистите в Белия дом, ясно можеше да се забележи дори по мимиката на онези, които присъстваха на траурната церемония за бившия президент Джордж Буш-старши. По-голяма враждебност едва ли е възможна. Канцлерката Меркел, която цени бившия президент и за заслугите му по обединението на Германия, обобщи промените в стила на американската външна политика по следния начин: Какво "невероятно щастие“ било, че в такъв критичен момент от световната история като годините на големите европейски промени президент на САЩ е бил Джордж Буш-старши, а не някой противник на мултилатерализма, на съюзите и разделението на властите. И на всички стана ясно, кого тя има предвид.

Европа остана без партньор

Фактът, че и министърът на отбраната Джеймс Матис сега подава оставка, е още един удар за партньорите на Америка. Матис беше последният, който не се навеждаше угоднически пред Тръмп. Последният, който не беше готов да приглася на фалшивия хор, че изтеглянето на САЩ от световната сцена – независимо дали става дума за проблемните региони на Средния Изток или Предна Азия – служело на американските интереси. Истината е тъкмо обратната: това изтегляне служи на противниците и враговете на Америка. Изтеглянето на американските войници от Сирия оставя инициативата в ръцете на диктатора Асад и неговите спонсори в Москва и Техеран. Отчасти и в ръцете на Турция. Тук за пореден път се повтаря един модел на поведение, който си пролича още при отказа на САЩ от Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Китай, когото Тръмп иска на постави на колене с търговската си политика, най-неочаквано пожъна гео-икономически успех.

Американският президент несъмнено може да се похвали и с някои успехи. Икономиката се развива бурно, макар че се засилват белезите за предстояща търговска война, а  откритият спор с Федералния резерв буди безпокойство. Данъчната реформа, макар и финансово необезпечена, както и дерегулирането на икономиката все още окрилят конюнктурата. Тръмп успя и да наложи свои кандидати за вакантните места във Върховния съд. А що се отнася до Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) Мексико и Канада вече паднаха на колене. Те одобриха значителни изменения, които ще върнат  индустриалната продукция - и главно тази на автомобили - на територията на САЩ.

Тръмп поде и търговска война с Китай, когото сочи като главен виновник за неволите на американските работници. Дали обаче мотивите за тази търговска война се изчерпват с целта да се постигне външнотърговски баланс? Навярно става дума за нещо значително по-голямо - за господството през 21-ия век и за това кой ще определя правилата в бъдеще. Целта да се спре китайския възход е една от малкото теми, по които съществува консенсус във Вашингтон. Това, между впрочем, се отнася и до Русия. Тръмп може и да изпитва големи симпатии към руския президент Владимир Путин, но това не оказа влияние над досегашната американска политика спрямо Русия. САЩ разшириха военния си ангажимент в Средна Източна Европа и засилиха санкциите срещу руски институции. Това се дължеше на Джеймс Матис, но и на Дамоклевия меч, който е надвиснал над Белия Дом във връзка с разследването за руско въздействие над президентските избори в САЩ. Тази заплаха не позволява на Тръмп да прави отстъпки пред Путин.

Тръмп и американските интереси

Изтеглянето на американските войски от Сирия всъщност дава козове в ръцете на Кремъл. Доналд Тръмп обеща да сложи край на "дискриминацията" на Америка, да пресуши "блатото на корупцията" във Вашингтон и да накаже "националните предатели". Той няма намерение да води политика на приемственост, а напротив – да руши. От тази си цел Тръмп не е отстъпил и на йота. Той превърна думите си в дела и когато САЩ напуснаха Парижкото климатично споразумение, както и при отказа от ядрената сделка с Иран. Фриволното му обещание да изгради една скъпа гранична стена към Мексико също може де бъде включено в този списък.

Десетки милиони американци явно ще преизберат Тръмп след две години. За други десетки милиони американски граждани това ще се превърне в истински кошмар. Според тях, 45-ят президент на САЩ прави Америка не по-велика, а по-незначителна и по-грозна. И те имат право.

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main