Двете Турции в главите ни

Коментар на Иван Бедров:

„Ех, защо и ние не сме като тях?!“, възкликват хиляди българи, докато следят по телевизията събитията в Турция. После част от тях натискат бутона Like за поредната група във Фейсбук срещу „турцизацията“ и са искрено възмутени, че „сега пък искат турски език в българските училища“. А всъщност турски език се изучава в българските училища отдавна.

Не е новина, че митовете имат силно присъствие в представите на българите за Турция и турците. Тези митове обаче правят невъзможно разбирането на това, което се случва по площадите на Истанбул и другите големи турски градове. Защото Турция и турците са идеално лоши или идеално добри, но не и реални.

Робство и сериали

Репликата „пет века са ни клали“ съжителства безпроблемно със зависимостта от турските сериали. От едната страна са тези, които са крали най-хубавите моми, отнемали са момчетата за еничари и са опожарявали българските села. От другата страна пък са онези, които живеят модерно, които са богати и красиви, работят и успяват във всичко, подчиняват се на ценности, които в България приемаме за изчезващи. Първите турци са в главите ни, вторите са на екрана. И нито един от двата образа не е истинският.

Опитайте се да подхванете в мъжка компания темата за неколкократно намалената численост на българската армия. Винаги ще се намери някой, който да е силно притеснен от този факт, защото „могат всеки момент да ни превземат“. Как кой?! Турците, разбира се. Спомням си как в края на 80-те директорът на училището всяка сутрин сочеше на югоизток и ни мотивираше да поддържаме форма с редовна ведрина, защото „онези идват“.

Страшно е онези да дойдат, но не е страшно половин България да се изнася всяко лято към турските курорти. Недоверието към турците е факт, но доверието към техните хотелиери, готвачи и камериерки се потвърждава всяка година покрай милионите, които българите плащат, за да отидат на море точно в Турция. Протестираме срещу мюезина от минаретата в България, но се снимаме за спомен пред джамиите в Турция. Използваме израза „Капалъ чарши“ като нарицателно за евтина и некачествена стока, но първото място, което посещаваме в Истанбул, е именно този пазар. Има много бъркотия в главите ни по отношение на Турция.

Добрият и лошият Ердоган

Объркването не е само на битово равнище. Когато преди малко повече от 10 години Ердоган спечели изборите, новината казваше, че на власт идват ислямистите. Това подхрани митичния страх, че единствената цел на Турция е да изгради ислямска дъга, а България се пада точно по средата ѝ. Още по-устойчив е митът, че ДПС е инструмент за прокарване на интересите на Анкара в България. Внесохме термина „неоосманизъм“ и той стана любим на поддръжниците на теорията за неизбежната съдба на страната ни да бъде превзета от Турция.

За първи път тази година официална Анкара не подкрепи ДПС по време на парламентарните избори. „Ердоган прецака Доган“, констатирахме със задоволство и така турският премиер изведнъж се превърна в очите ни в принципен европейски политик. Добрият Ердоган. Месец по-късно полицията в Истанбул използва груба сила срещу демонстрантите и Добрият Ердоган се превърна в Лошия Ердоган. Българските националисти вярват, че той иска да ни превземе с помощта на всички турци, а турските националисти го обвиняват, че не обръща внимание на всички турци. Но това не са нито първите, нито последните противоречащи си митове, които съжителстват без проблем.

Миш-маш

Да се върнем към турските сериали. В тях е добрата новина, защото именно те накараха много хора да се интересуват повече от Турция. Туристическите фирми твърдят, че покрай филмите пътуващите до Истанбул стават все повече. Само живият контакт може да увеличи познаването между двата народа. Така някой ден може и да разберем, че протестите в Турция много се различават както от Арабската пролет, така и от последната българска зима. И че заедно срещу Ердоган в момента са както прозападно настроени светски турци, така и комунисти и крайни националисти. Всички те не са съгласни да живеят повече така, но пък имат много различни идеи за бъдещето на страната си. Отново бъркотия.

В препълнените ни с митове глави обаче всичко е пределно ясно: турците от сериалите протестират срещу турците от учебниците по история.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел