Как Русия и Китай преиначават историята

"Който контролира миналото, контролира и бъдещето. Който контролира настоящето, контролира миналото". Този цитат от романа на Джордж Оруел "1984" описва накратко какво значение има историята за политиката.

На тази тема е посветена и новата книга на журналистката Кейти Сталард "Да танцуваш върху кости" – как властимащите в Русия, Китай и Северна Корея използват историята за собствените си цели.

В интервю за ДВ авторката казва: "Авторитарните режими познават силата на историята. Това е важен инструмент за спечелване на подкрепата на народа." Историята е генератор на легитимност, тясно свързана с идентичността на гражданите. А за авторитарните управници предимството ѝ е, че може да бъде манипулирана в зависимост от нуждите. "Икономическите успехи идват и си отиват. Историята е това, на което можете да разчитате“, казва Сталард.

Историческото оправдание на войната в Украйна

Че ревизионистичното разбиране на историята може да има смъртоносни последици показва и агресивната война на Москва в Украйна. Още преди избухването ѝ, през юли 2021 г. Путин публикува есе, озаглавено "За историческото единство на руснаците и украинците".

В текста от 2021 г. той обвини Запада в "опасен ревизионизъм". Путин е искал да се противопостави на това като "всезнаещ държавник", който знае "единствената историческа истина", твърди историкът Андреас Капелер в списание "Източна Европа". 

Истината според Путин е, че руснаците и украинците винаги са били едно духовно цяло. А Западът е онзи, който се опитвал да превърне Украйна в "антируска" страна. Русия никога не би допуснала това и при необходимост би го предотвратила с въоръжена сила. В речта си за 9 май послучай Деня на победата Путин повтори светогледа си, стигайки и по-надалеч, като обяви, че Западът бил планирал нападение срещу страната му.

Съветският мироглед на Путин

Наративът за предполагаемото руско-украинско единство, което Западът подкопава, е част от двуполюсния светоглед и мисленето в категориите на великите сили, отбелязва Капелер. За Путин роля играят единствено силните страни - Русия, САЩ и Китай.

"Малките" държави като Украйна не разполагат със свой собствен дневен ред. Според тази гледна точка, големите сили са въвлечени в идеологическа битка, водеща се с всички възможни средства.

Този възглед на Путин, който Капелер квалифицира като теория на конспирацията, се съчетава и с етническия национализъм. Както и с тезата, че предполагаемите нацисти са взели властта в Украйна. Те са използвани като мост към онова, което Капелер нарича "най-важният елемент на руската интеграционна идеология“ - съветската победа над хитлеристка Германия. Светогледът на Путин за света е като на агент на тайните служби на изчезналия Съветски съюз.

Си Дзинпин – кормчията на историята

Много от моделите на етнонационалистическата гледна точка за историята на Путин и поддръжниците му в Кремъл се използват и от китайските ръководители. Така например китайският президент Си Дзинпин вижда сериозни грешки, допуснати от Съветския съюз, който се бил разпаднал именно защото лидерите му не са успели да изкоренят "историческия нихилизъм", подкопал вярата в комунистическата кауза.

За да избегне съдбата на Съветския съюз, наред с много други неща, Китайската комунистическа партия (ККП) подготви през 2021 г. актуализиран вариант на историята на партията. Китайският вестник People's Daily, официозът на ККП, тогава написа следното за китайския лидер: "В тази нова ера генералният секретар Си Дзинпин ни помогна да разберем механизмите на еволюцията и законите на историята, действащи в дългия, криволичещ поток на времето и в глобалната буря. На всеки кръстопът той вземаше правилното решение."

Наративът на ККП се разпространява в пресата, социалните медии, киното и компютърните игри. А алтернативните мнения са незаконни.

Партията гарантира единството

Официалната партийна история определя в продължение на години какво е допустимо да се мисли и пише в Китай. Така всепроникването на властта на ККП е исторически оправдано. Преди комунистите да управляват, Китай е бил слаб и разединен, а разделението е позволило на Запада да унижи страната. И само ККП може да я обедини и да ѝ възвърне предишната сила, гласи подтекстът.

Макар да е вярно, че е имало известна приемственост на езика и конфуцианската доктрина, не е истина, че китайската култура при династията Хан е била винаги доминиращата. Династията Мин (1368-1644 г.) е последната, по време на която управляват Хан-китайци. В продължение на векове преди това династии на други народи, като монголите, са управлявали по-голямата част от териториите на днешен Китай. Последната династия Цин управлява от 1644 г. до провъзгласяването на републиката на 1 януари 1912 година.

Китай от години води исторически спорове за Южнокитайско море. Позовавайки се на съмнителни доказателства, страната обяви за своя територия море с размерите на Средиземно море. В същото време отказа да признае решението на Международния арбитражен съд, който обяви всички исторически претенции за невалидни.

В желанието си да създаде единна история, от която днешните Русия и Китай са произлезли, кръгът се затваря логично от Путин. Той отрича или изкривява историята на Украйна, за да може да обяви руснаци и украинци за един и същ народ.

Без конкурентни светогледи

Въпреки различията в историческите наративи на Русия и Китай (например по-силно изразеният култ към личността на Си в Китай), моделите на двете страни остават близки. И двете системи претендират за единство и приемственост, каквито никога не са съществували. И всеки, поставящ ги под въпрос в Русия или Китай, следва да очаква сурово наказание.

И двете държави конструират външен враг - Запада - от който само те, съответно Путин и Си, могат да защитят нацията, както и да свържат историята с териториалните претенции. Сталард пише: "Желанието да се манипулира историята за политически цели не е характерно само за авторитарните системи." Само те обаче воюват с инакомислието.