Да си християнин в Турция

Страната на апостолите. Страната на църковните отци и на исторически събори. На фона на тази горда традиция се откроява още по-силно тъжното настояще: арменците бяха изличени от Османската империя, в хода на размяната на населението през 1923 г. в Гърция бяха депортирани 1,5 милиона гърци, мнозина бяха принудени да избягат след репресиите през 50-те и 60-те години.

Като игла в купа сено

В Турция, родина на повече от 70 милиона души, днес има не повече от 100 000 християни. Тормозът срещу тях е ежедневен, от време на време стават дори убийства, обикновено работа на националистически екстремисти. Но за пръв път се дочуват и обнадеждени гласове. "Очертава се промяна, правителството проявява смелост", казва Арам Атесян, арменският архиепископ на Истанбул.

Истанбулските арменци съставляват най-голямата християнска общност, наброяваща 70 000 души. Току-що властите им разрешиха да извършат богослужение в хилядолетната арменска черква на остров Ахтамар в езерото Ван - за пръв път от повече от 100 години.

Управляващата партия на премиера Ердоган се корени в политическия ислям, но именно тя се опитва поне да смекчи дискриминацията на християните. Същевременно е вярно, че правителството често изостава в обещанията си или пък подетите реформи просто затъват във вътрешнополитическото блато.

Православният патриарх Вартоломей от години се бори за повторното отваряне на теологическия семинар на остров Халки. Семинарът бе закрит през 1971 г. и оттогава църквата няма къде да провежда своето обучение. Този семинар е лакмусов тест за евро-зрелостта на Турция и в очите на европейските политици. Но ето, че напоследък се очертава раздвижване и по това направление: Вартоломей съобщи, че бил получил обещание от Ердоган за откриването на семинара през 2011 година.

Немюсюлманите - без шанс за издигане

Според конституцията в Турция е в сила свобода на религиите. Но на практика доминира дискриминацията: немюсюлманите нямат никакъв шанс за издигане в армията или в държавната администрация. А католическата църква дори не съществува официално в днешна Турция. Всички църкви се оплакват от обира на имуществото им, започнал веднага след основаването на републиката през 1923 година.

Арменският патриарх Атесян казва, че едва сега с помощта на европейските съдилища и на управляващата партия християните започват малко по малко да си връщат онова, което им принадлежи. Но всичко това става бавно, много бавно.