Да се готви ли Европа за дългосрочен газов конфликт?

Провалиха се преговорите за намаляване на цената на руските газови доставки за Украйна и за непогасените сметки от Киев. Двете страни в спора не се разбраха и с посредничеството на еврокомисаря за енергетиката Гюнтер Йотингер. Русия прекрати доставките си за Украйна и в бъдеще ще подава природен газ само срещу предварително заплащане. Москва уверява, че не съществува опасност за доставките на природен газ за ЕС. Междувременно и Русия и Украйна подадоха жалби до Международния арбитражен съд в Стокхолм. Така се очертава нов дългосрочен конфликт между двете държави.

Отношенията между тях и без това от дълго време са обтегнати: през февруари проруският украински президент Виктор Янукович се видя принуден да избяга в Русия на фона на масовите протести заради решението му да не подпише Споразумението за асоцииране с ЕС; кризата ескалира след анексирането на полуостров Крим от Русия; Киев, освен това, обвинява Москва, че подкрепя проруските сепартисти в Източна Украйна. През май Петро Порошенко беше избран за нов президент на Украйна, когото обаче Москва не признава официално.

Докога ще стигнат запасите?

Украинското правителство твърди, че е било подготвено за спирането на руските газови доставки. Страната имала складирани достатъчно количества газ, които ще покрият нуждите ѝ до декември. Експертът от киевския Институт за енергийни проучвания Юрий Королчук твърди, че украинските запаси ще стигнат до средата на септември. След това страната ще трябва да потребява природен газ, който е предназначен за Европа. "Без помощта на европейците, Киев няма да успее да осигури достатъчно запаси от газ за през зимата", казва той в разговор с Дойче Веле.

В случая може да помогне само компромис между "Газпром" и украинския енергиен концерн "Нафтогаз". Но Киев трябва предварително да изчисти дълговете си. "ЕС ни помогна да получим 2 милиарда долара от МВФ за погасяване на дълговете към "Газпром", а преговорите трябва да продължат без да се чака решението на арбитража в Стокхолм" посочва експертът.

Засега европейците реагират спокойно на спирането на газовите доставки за Украйна. Германското правителство също омаловажава прекратяването на подаването на газ за най-важната транзитна страна. Съществуващите в Германия 51 резевоара са пълни на 75 процента след сравнително меката зима, пише в тази връзка ФАЦ и припомня, че Европа е преживяла вече две "газови войни" между Русия и Украйна - през 2006 и 2009 година.

Ще се повтори ли сценарият от 2009?

Руските газови доставки осигуряват две трети от потреблението в Европа, като едва половината от тези количества газ преминават през транзитните газопроводи на Украйна. Тоест засега няма повод за сериозна загриженост. Но ако Украйна и Русия скоро не се разберат, това може да се превърне в проблем за европейците: отделни страни-членки на ЕС като България, Словакия, Финландия и балтийските държави са почти 100 процента зависими от руския природен газ. Ако Русия спре не само доставките за Украйна, но и подаването на газ за Европа, какъвто беше случаят през 2009 г., то най-силно засегнати от това ще се окажат Словакия и в най-голяма степен България, посочва германското издание.

Бившият енергийен консултант на украинския президент Богдан Соколовски твърди, че Украйна няма от какво да се опасява от жалбата на Русия пред Международния арбитражен съд. Още през април Москва едностранно е прекратила договореностите от Харков от 2010 година, които предвиждаха отстъпка в цената на газа срещу продължаване на стационирането на руския Черноморски флот в Крим. Соколовски обаче е убеден, че Киев трябва да компенсира руските доставки чрез европейски източници. "Това не само е възможно, но и крайно необходимо", казва той. Според него Русия се държи като агресор, а с агресори не може да има никакво сътрудничество.

"Енергийният експерт от руската инвестиционна компания "Uralsib Capital" Алексей Кокин не вярва, че Украйна може да внася достатъчно природен газ от Европа. "Проблемите ще започнат, когато температурите паднат и търсенето в Европа и Украйна се увеличи", казва той в разговор с Дойче Веле. Според него шефовете на "Газпром" и "Нафтогаз" не могат да решат окончателно проблема, а само държавните глави. На същото мнение е и енергийният експерт от руската Alfa Bank Александър Корнилов, според когото причините за спора не са икономически, а политически: "Сега е лято и имаме ниско потребление. До нови преговори може да се стигне чак през есента, а дотогава вече може да има и решение от арбитража в Стокхолм", допълва Корнилов.

Газовият спор и България

"Че руските фирми използват монополното си положение, се вижда от факта, че най-бедната страна в ЕС, България, плаща едни от най-високите цени в Европа за природния газ", казва директорката за България на германската фондация "Фридрих Еберт" Регине Шуберт. Относно търканията между София и Брюксел около проекта "Южен поток" тя казва, че критиките от Брюксел се посрещат с неразбиране и дори с възмущение от българските граждани, които не са забравили зимата на 2009, когато няколко седмици не получаваха природен газ заради спирането на руските доставки за Украйна. "Сегашната криза събужда тези спомени у хората, които сега възлагат надежди на газопровода "Южен поток", който ще доставя газ на България директно от Русия", казва Шуберт.

Изграждането на българската част от газопровода също е свързано с украинската криза. Наскоро стана ясно, че тръбата през българска територия трябва да бъда изградена от руската фирма "Стройтрансгаз". Главен акционер в нея е икономическата групировка "VolgaGroup", собственост на Генадий Тимченко - шестия по богатство човек в Русия и много приближен на президента Путин. По този повод Регина Шуберт припомня, че от месец март Тимченко фигурира в списъка на САЩ с лицата, срещу които са наложени санкции във връзка с кризата в Украйна.