Да изиграеш себе си

16 февруари 2013 година е специален ден за Назиф Муич - босненският ром влезе в центъра на вниманието на международните медии, след като спечели "Сребърна мечка" за най-добра мъжка роля на Берлинале 2013. Наградата бе дадена за изпълнението му във филма на босненския режисьор Денис Танович "Епизод от живота на един събирач на желязо". Муич играе себе си - ром, който едва свързва двата края и с мъка изхранва съпругата си Сенада и двете си дъщери, като събира старо желязо и го продава.

Гордостта на село Полице

От две седмици насам пощаджията в босненското село Полице е най-честият гост на семейство Муич - всеки ден носи поздравителни телеграми от цял свят. На входа на селото е окачена табела с надпис "Тук живее най-добрият актьор в Босна и Херцеговина". Телефонът звъни постоянно - за поздравления и заявки за интервюта.

Назиф  е изненадан от големия интерес, но не отказва на никого. Понякога разговорите траят над половин час, но той е любезен с всички. "Никога не съм си представял,  че може да се случи такова нещо", казва звездата. И споделя със съседите си как е било в Берлин: "Когато получавах наградата, до мен неотлъчно имаше бодигард. Нито можех да отида до тоалетната сам, нито да изпуша сам и една цигара. Където и да отидех, до мен винаги стоеше някой".

Една истинска история

Всичко започва в средата на 2011 година. Бременната Сенада абортира спонтанно и получава вътрешен кръвоизлив. Не я приемат в болницата, защото няма нито здравна застраховка, нито пари. Рутинната хирургическа намеса струва 450 евро - огромна сума за Назиф. Отчаян, той мобилизира приятели, за да спаси живота на жена си. Накрая успява да заведе Сенада на лекар с взета назаем здравноосигурителна карта.

Режисьорът Денис Танович чува за тази история, събира 17 000 евро и пристига с малък снимачен екип при Назиф и Сенада. "Денис дойде при нас и много бързо се разбрахме. Обаче и през ум не ни е минавало, че филмът можа да има такъв успех", казва Назиф. Жена му Сенада също все още не може да повярва. "Никога не съм и помисляла да играя във филм. Ние успяхме, защото играехме себе си".

Сега Назиф и Сенада отново са в порутената си къща. "Сребърната мечка" е поставена на етажерка в стаята, понякога децата си играят с нея. Костюмът, който Назиф има правото да задържи, е прибран в гардароба. "Днес той отново ще обуе дънките, ще вземе брадвата и ще тръгне да търси желязо. Дано намери нещо, нали от това живеем", споделя Сенада.

Обратно в реалността

В селото живеят много роми, които събират старо желязо. Навсякъде се виждат останки от автомобилни каросерии, стари машини и варели. Местните хора се гордеят със "своя" Назиф - покрай него и те се радват на известна популярност. Знаят обаче много добре, че всичко е от ден до пладне. "След няколко дни всички ще ни забравят", казват братята на филмовия герой.

Когато дойде някой журналист, селяните се събират и разказват за проблемите си - къщите имат нужда от ремонт, капе отвсякъде. Инфраструктурата е много зле, няма канализация, улиците не са асфалтирани. И вечната немотия - храната недостига, няма медикаменти, никой от селяните не е здравноосигурен. На Назиф Муич пък му е време да се заеме с обичайните си задължения - да събира старо желязо от автомобилните останки в селото. Трябва да ги разглоби на части с брадвата и чука - точно както в първите кадри от "Епизод от живота на един събирач на желязо".

Автор: М. Камджич, К. Цанев; Редактор: Б. Михайлова