Да говориш за въже в дома на обесения

Тези дни, набрал скорост с няколко „първи лопати”, прерязани ленти и излети менчета, „за да е по вода”, и преди да почерпи цял град с кебапчета, премиерът гръмна радостната новина, че покрай заплатите ще вдига и пенсиите. Това, разбира се, не било предизборно, а защото имало по-добри приходи в бюджета.

Предизборният автогол с пенсиите

Така или иначе обаче преди избори трябва много да се внимава - дори с лопатите и лентите, понеже започват много съмнително да бият на очи. А още повече - с приказките за пенсиите. У нас те са като да говориш за въже в дома на обесения.

Първо, защото - както се оказа - повишението далеч няма да е за всички. И второ, понеже приходите в бюджета от данъци всъщност съвсем не са „добри”, а от осигуровки са направо лоши, и понеже фискалният резерв е вече почти опразнен, повишението ще е символично. Тоест, малка част от пенсионерите ще получат по малко, което няма да е кой знае каква радост за тях. Но пък ще е голяма обида за останалите, чиито пенсии не са много по-големи.

Покрай днешните пенсии има новина и за утрешните пенсионери, която, разбира се, едва ли е изненада за някого - надеждата, че като им дойде редът да се пенсионират няма да ги сполети същата нерадостна съдба, се оказа съвсем напразна.

Голямата българска бъркотия

През ноември, след цяла година мъчително умуване, с фанфари и с твърдението, че е „най-добрата в Европа”, бе приета така наречената „пенсионна реформа” с 25-годишна схема за постепенно преодоляване на дефицита и осигуряване на стабилност в пенсионната система и по-големи пенсии. Шест месеца по-късно може да се каже, че едва започнала тази „реформа” вече приключи.

И не защото с обещаното сега повишение се отменя една от първите й стъпки - замразяването на пенсиите до 2013 година. Действителността и без това дълбоко и непоправимо се беше разминала с първоначалните сметки.

Според тях през тази година чрез по-висока вноска, ограничаване на разходите и увеличаване на събираемостта дефицитът в пенсионната система трябваше да се намали със 700 милиона лева. Вместо това в средата на годината приходите изостават от този план със стотици милиони.

На всичкото отгоре точно в седмицата на радостната вест за повишение на пенсиите Конституционният съд отмени практическата национализация на част от спестяванията в частните пенсионни фондове, предприета въпреки многобройните предупреждения, които управляващите надменно отхвърлиха. И бъркотията стана още по-голяма.

Безсилието на днешното управление

Вината за това не е в кризата, която - както оптимистично се твърди - била отминала. А в липсата на смелост и визия за предприемане на непопулярни и болезнени, но неизбежни и неотложни стъпки, и за радикална смяна на модела.

Всъщност единствената полза от така наречената „пенсионна реформа” е, че тя много точно илюстрира цялата обърканост, безсилие и несъстоятелност на днешното управление. И показва, че само с Пи Ар и без истински реформи нищо не става.

Автор: Ясен Бояджиев, Редактор: Александър Андреев