Да бъдат ли забранени сталинистите?

Наскоро в изказване пред чешкия парламент комунистическата депутатка Марта Семелова стигна дотам да хвали граничарите, които стреляли по опитващите се да избягат през граница все едно, че стреляли по зайци. Думите на Семелова бяха поредното потвърждение за хроничния сталинизъм, от който е поразена Комунистическата партия на Чехия и Моравия, което я превръща и в нещо като уникат в Източна Европа.

В отговор, от Сената, горната камара на парламента, тръгна инициатива за забрана на комунистическата партия. Консервативното правителство по принцип е съгласно, но същевременно е наясно колко трудно би било постигането на юридическа забрана пред Конституционния съд.

Чешкият реликт

Искането за забрана представлява отвръщане от генералната линия, наложила се след 1989. По онова време Вацлав Хавел и съратниците му повтаряха: "Ние не сме като тях." Под "тях" естествено се разбираха комунистите. Мнозина обаче смятаха, че кадифената революция се отнася прекалено снизходително към доскорошните управници. Хавел, който бе президент на Чехословакия в периода 1989-1992, упорито игнорираше "другарите" и никога не се допита до тях, когато ставаше дума за важни политически решения.

В течение на годините КПЧМ не само, че не се промени, но отдавна се е превърнала в част от политическото ежедневие. Тъй като на изборите може да разчита на дисциплинираната си партийна база, партията винаги успява да влезе в парламента - последния път с над 11 процента. В общините често се стига до сътрудничество с комунистите. Самочувствието им порасна, след като приемникът на Хавел, президентът Вацлав Клаус, ги покани, за да се консултира с тях. Комунистите пък се отблагодариха, като допринесоха за избирането на Клаус през 2003. И оттогава не пропускат да аплодират винаги, когато Клаус започне да се пени по адрес на ЕС.

Забраната - израз на лицемерие?

Мнозинството чехи се отнасят скептично към идеята за забраната. Повече от 20 години след историческия обрат това било лицемерно, а и не било парещ проблем. Редица наблюдатели предупреждават за евентуални неблагоприятни последствия за консервативния лагер.

Така например известният публицист Иржи Пехе, навремето главен съветник на Хавел, обяснява, че след забрана на КПЧМ нейните избиратели щели да се преориентират към социалдемократите и щели да вкарат в парламента националистическите партии. В перспектива подобно развитие щяло да урони мнозинството на консерваторите.

Междувременно "другарите" следят най-спокойно развитието на нещата. Искането за забраната служи на управляващите единствено за отклоняване на вниманието от "сбърканата им политика" на социално безразличие, твърдят те. Подобни аргументи падат върху благодатна почва, имайки пред вид намеренията на правителството да вдигне данъка добавена стойност и да включи гражданите във финансирането на изнемогващата пенсионна система.