"Г-жо Меркел, вземете Сноудън!"

82-годишният драматург Ролф Хоххут е известен със своите отворени писма до високопоставени политици. Сега ФАЦ публикува негово писмо до канцлерката Меркел, писано по повод случая "Сноудън". Предлагаме Ви го с известни съкращения:

Многоуважаема госпожо Меркел,

разрешете ми да се обърна към Вас с молба да дадете политическо убежище на американеца Едуард Сноудън. Вие знаете, че ако той попадне в мрежите на САЩ, го очаква смъртна присъда под формата на минимум 30 години затвор... Защото в случаите, в които държавата е и извършител (както сега), никой обвиняем не може да разчита на правосъдието. 

Когато се разбра, че Русия няма да екстрадира бившия служител на американските тайни служби, всички бяха изненадани, но и облекчени. Само че господин Путин му сложи намордник. А това показва, че Русия си остава все същата - незаинтересувана от истината. В крайна сметка, ако Сноудън си отвори устата, ще бъде екстрадиран от Москва.

Защо точно Германия?

Вероятно Вие, както и много други, ще ме запитате, защо именно Германия трябва да даде политическо убежище на един американец? Отговорът ми като германец е колкото простичък, толкова и правдоподобен. Германците са задължени да пазят свято правото на политическо убежище - и то повече от всеки друг народ. Дори само заради това, че нашият елит от 1933-та, и то без изключение - от братята Ман до Айнщайн - успя да преживее 12-годишната нацистка диктатура благодарение на политическото убежище, което му предоставиха други държави и най-вече САЩ.

Вие вероятно познавате творчеството ми и предполагам няма да ме сметнете за толкова побъркан, че да сравнявам САЩ или някое друго правителство на света с нацистката диктатура. Много пъти съм писал, че САЩ под ръководството на своя голям президент Франклин Рузвелт, са една от морално най-извисените нации в световната история - особено по отношение на Германия. Когато през 1945-та американците отвориха вратите на концлагера Бухенвалд и видяха следите на нацистките жестокости, просто не можеха да проумеят как ние, германците, сме били способни на такива жестокости. И какъв беше техният отговор? Със своя въздушен мост те спасиха Берлин от Сталин. И това е само едно от благодеянията, които американците подариха на народа, който през 1941-ва почти единогласно приветства обявяването на война на Америка. Целта ми не е да Ви каня на историческа разходка, уважаема госпожо Меркел. Моите писания са доказателства за моето блогоговение и признателност към САЩ.

Всички ние се променяме

Както всеки един от нас обаче, така и всеки народ се променя в рамките на 70 години. Някогашната Америка, която спаси Европа със своя план Маршал, е насравнима с днешната. Никоя нация не може вечно да бъде велика. И Вие, госпожо Меркел, го знаете, както и всеки друг. Ще Ви дам само още един пример: когато споменах на един мой връстник за писмото ми до Вас, той ми каза: "Не забравяй, че Сноудън е заклет сътрудник на тайните служби! Той е извършил предателство". Аз контрирах: "И ние си имаме такъв - адмирал Канарис, шефът на Хитлеровите тайни служби. И той е полагал клетва, но в дневника си се е изказвал отрицателно за Хитлер. След като писанията му биват открити, Фюрерът заповядва "незабавно да унищожат предателя"."

Госпожо Меркел, ако Едуард Сноудън не беше отишъл в чужбина - с ясното съзнание, че вече никога няма да види семейството си, как би могъл да изнесе истината пред обществеността? В момента върховното морално задължение на Германия е да даде политическо убежище на Сноудън. Като никоя друга европейска държава, ние сме длъжни да го сторим, с оглед на нашето срамно минало. Защото, както казах по горе, преди 80 години всеки германски интелектуалец от ранга на Сноудън, можа да преживее, защото чужди страни му предоставиха убежище.

Разбира се, че ако дадете убежище на Едуард Сноудън, и Вие, а и Федералната република ще си докарате ядове с Вашингтон. Само че и швейцарците ги заплашваха с ядове, когато през 1933 дадоха убежище на Томас Ман.

Сърдечни благодарности за вниманието и поздрави!
Искрено Ваш: Ролф Хоххут

АГ, ДПА, ФАЦ, К. Цанев/Редактор: М. Илчева