Гърция спира да затяга коланите

Червено-бяло-сини знамена се веят по централната в Солун улица „Егнатия“. След почти цяло десетилетие на икономическа криза в Солун отново се проведе Международното търговско изложение (до 16.9). Страна на фокус този път бяха САЩ. Премиерът Ципрас говори за "нова ера" в присъствието на американския министър на търговията Уилбър Рос. Той от своя страна похвали Гърция за усилията ѝ. Гръцките изложители обаче гледат скептично на похвалите от чужбина. "Не вярвам, нещо да се промени. Тези приказки ги слушаме отдавна. А днес дори е по-лошо", споделя служителка на фирма за хранителни стоки. Казва, че заплатите са лоши, а животът - твърде скъп. Тя не вярва, че скоро ще настъпи подобрение.

По традиция гръцкият премиер представя икономическата програма за следващата година при откриването на Солунското търговско изложение. За Ципрас, който догодина трябва да се яви на избори, ситуацията е доста трудна. "Три години след трудно постигнатото споразумение с кредиторите, мога за първи път със сигурност да кажа, че взехме правилното решение", заяви той, визирайки референдума от 2015 , на който повече от 60 процента от гърците гласуваха против третата кредитна програма. По-късно Ципрас обаче се споразумя с Тройката, против волята на избирателите.

Оттогава насам той има реноме на надежден политик сред европейските партньори. Имиджът му сред гърците обаче пострада. "Нашата страна отново се изправи на собствените си крака", възторжено обяви Ципрас, докато в центъра на Солун полицията се опитваше да усмири демонстрантите със сълзотворен газ. Националистите протестираха срещу компромиса в спора за името на Македония. Синдикатите пък демонстрираха срещу безработицата и политиката на икономии.

Обещания за инвестиции и по-ниски данъци

Алексис Ципрас обещава инвестиции в дигиталните технологии и в класическите сектори на икономиката – най-вече в туризма и селското стопанство. Говори за по-високи заплати и обявява, че няма да има по-нататъшни съкращения на пенсиите. Предвидено било също да се намали наполовина омразният данък върху собствеността. Обещава още намаляване на корпоративния данък от 29 на 25 процента и намаляване на ДДС от 24 на 22 процента. Скъпите пенсионни и здравни осигуровки за предприемачите също щели да бъдат намалени.

"В Гърция сме се наслушали на обещания, а дела - не сме видели", казва ядосано Никос Гиурис. Той е собственик на дизайнерска и информационна агенция в Солун. Бизнесът му върви добре, но високите данъци изяждат голяма част от печалбите. Кризисните години са били тежки и за Павлос Теркенлис. Той е собственик на една от най-големите пекарни в страната, в която работят над 450 души. "Основният проблем за нас беше крайно ниската покупателна способност в Гърция. Освен това банковата система се срина изцяло. Никой не знаеше, какво ще донесе следващият ден", споделя той. За разлика от Никос Гиурис, Теркенлис има постоянна клиентела от десетилетия насам. Той разказва как е успял да преодолее кризата. "В трудните години инвестирахме пари в нашето предприятие, вместо да пестим", казва той.

Павлос Теркенлис казва, че последните години са приучили гърците да гледат по-реалистично на нещата. Той приканва Атина да преосмисли фискалната си философия. "Трябва да наказват данъчните измамници, но и да насърчават хората, които се държат коректно. Честността трябва да се отчита", казва той.

Нов интерес към Балканите

Освен данъчни облекчения, Ципрас е замислил и друго. От няколко години той се опитва да подобри отношенията със северните съседи, за да засили икономиката в региона. "Солун може да стане икономически център на Балканите, заради стратегическото си положение", въодушевено обявява премиерът. Дали обаче това автоматично означава икономически разцвет? Председателят на Сдружението на индустриалците в Северна Гърция Атанасиос Савакис знае, че само с търговия благоденствие не се постига. "Балканите са естествен пазар за региона на Северна Гърция. Нашите фирми вече са свързани с всички балкански страни. Също и с Македония", казва той и настоява за по-ниски данъци и по-високи заплати. "Ние имаме голям потенциал, но висококвалифицираните специалисти ни обръщат гръб и заминават за чужбина. Обикновено не се завръщат никога, защото на Запад печелят много по-добре", заключава той.