Гърция - мръсна приказка

Гърците се отдръпнаха от ръба на пропастта. Но силно оспорваната програма за икономии, която парламентът в Атина прие вчера, не им предоставя почти никакво поле за маневриране. В уводна статия на в. ФАЦ четем:

Когато миналата година станаха известни подробности за първия международен помощен пакет за Гърция, от не една посока се дочу предупреждението: милиардите за Атина били нещо опасно, защото по този начин други прахоснически държави от еврозоната щели да се почувстват насърчени да продължат безотговорното си стопанисване. Гръцкият пример, с една дума, щял да демонстрира на другите безгрижници в Европа, че пренебрегването на собствените задължения накрая дори се насърчава.

"Какво всъщност правя тук?"

В действителност гръцкият пример произведе тъкмо противоположния ефект. Защото никой правителствен ръководител не би бил готов да плати без нужда цената, която плаща днес кабинетът на Папандреу. Гръцкото правителство трябваше да сдаде много по-голяма част от държавния суверенитет, отколкото е обичайно и необходимо за една страна-член на ЕС.

На практика от месеци вече гръцките министри и законодатели не могат да вземат каквото и да било независимо решение. Министърът на финансите Венизелос обясни нещата много точно, като с оглед на недоволството в страната заяви, че правителството вече не управлява, а само изпълнява: "Правим онова, което ни наредят и което ни позволят." Преди вчерашното гласуване в парламента един депутат от управляващата социалистическа партия се оплака, че се чудел какво всъщност прави тук, щом и без това всички важни решения се взимали от МВФ, от ЕС и ЕЦБ.

Наистина в близко бъдеще Гърция ще бъде една само в ограничен смисъл демократична държава. Гръцкият народ може да избира когото си иска - на практика обаче не може да промени нищо. Впрочем за това са виновни не само народните избраници, които от седмици са обект на народния гняв, изливащ се на централния атински площад "Синтагма".

Гръцки табута

Наскоро заместник-премиерът Пангалос, един рутиниран провокатор, има смелостта да изрече на глас един табуизиран факт, като изтъкна вината и на гражданите в една политическа система, при която в замяна на гласа си избирателите стават държавни помазаници. "Избирателите продават гласа си и затова също са виновни", заяви Пангалос.

Последствията от този пример би трябвало да бъдат достатъчно стряскащи за всички, както избиратели, така и политици - при условие разбира се, че демокрациите могат своевременно да се поучат.