Гърция може и да потъне. Но но не и еврото!

Нека не се заблуждаваме: по всичко личи, че само след няколко дни Европейският валутен съюз ще има един член по-малко. Вярно това е страна с маргинално икономическо значение, но със значителна символика за европейската интеграция. Дали това е началото на края на еврото?

Твърдението "Ако еврото се провали, ще се провали и Европа" е театрално, преувеличено и невярно - дори да е изречено от канцлерката Меркел. Еврото не може да се провали, докато все още някой го признава като платежно средство. А американците, азиатците, руснаците, бразилците и останалата част от света продължават да го възприемат така, независимо с или без Гърция.

Затова пък е оправдан въпросът дали еврото не е една сбъркана конструкция, която принудително тласка слабите страни-членки към срив. "Приветстваме въвеждането на еврото!", подчертаваха още в средата на 90-те години - т.е. далеч преди неговото въвеждане - Съюзът на германските синдикати и мощният германски профсъюз на металурзите. Тогава това много ме учудваше - нима не имало някой, който да разясни но тези синдикати каква е ценността на националната валута? Това, че който се отказва от националната си валута, доброволно се лишава от един изпитан инструмент за девалвиране? Нима не са знаели, че ако в подобна ситуация се наложи обезценяване на национално равнище, то може да се постигне единствено чрез намаляване на заплати, съкращаване на работни места и удължаване на работното време?

Студентите по икономика учат още в началото на първия семестър, че всяка страна със собствена валута, която е сполетяна от сериозни икономически трудности, може да понижи обменния курс на своята парична единица спрямо основните валути. Това има много предимства: вносът поскъпва, което води до по-голяма дисциплина да се внасят само неща, които са крайно необходими. В същото време поевтиняват изнасяните продукти, а по този начин страната като цяло става по-конкурентоспособна и по-привлекателна за преки инвестиции, тъй като в местната валута те стават по-изгодни.

През 90-те години опасенията ми бяха, че държавите в южната периферия на валутния съюз ще се сблъскат с големи затруднения, тъй като вече няма да могат да компенсират чрез девалвация своя традиционно слаб икономически потенциал. Но стана друго. От 1995 насам, когато стана ясно кои държави ще се присъединят към изискания европейски валутен клуб, тези държави започнаха да получават от финансовите пазари авансови подаръци под формата на ниски лихви за държавните си облигации, а това не беше нищо друго, освен подкана да правят още по-големи дългове.

Така на юг започна голямото парти, докато в Германия се разиграваше точно обратният сценарий. Синдикатите в страната се отказаха от увеличенията на заплатите в името на гарантирането на работните места. А експертите констатираха: благодарение на това, че в продължение на десет години Германия на практика вътрешно обезценяваше валутата, след тежките времена тя успя да се превърне в локомотив на цяла Европа.

Така че - дори след няколко дни Европейският валутен съюз да остане с един член по-малко, това няма да промени нищо в успеха на този съюз. Такава е истината, колкото и горчиво да се стекат обстоятелствата за гърците.