Гърция в предизборна треска

Въпреки че коалицията ляво-дясно в Атина - начело с премиера Антонис Самарас мобилизира всичките си резерви, нейният кандидат Ставрос Димас не успя да получи необходимото мнозинство гласове в парламента (180 от 300 гласа). Бившият еврокомисар получи 168 гласа. След гласуването Димас призна пред медиите, че е очаквал този резултат.

Минути по-късно премиерът Самарас обяви предварителните парламентарни избори за 25 януари. "Не бива да губим време. В следващите седмици народът ще научи цялата истина за кризата и за истинските интереси на онези, които искат да изложат държавата на риск", предупреди Самарас. Това беше ясен упрек по адрес на лявата опозиционна партия СИРИЗА, която според обществените допитвания е водеща политическа сила и възнамерява да прекрати договорите за кредити с международните кредитори на Гърция. "Нашата страна не е протекторат, Гърция може да съществува и без спасителния пакет и без Тройката (ЕС, МВФ и ЕЦБ)", заяви депутатът от СИРИЗА Панайотис Лафацанис.

Кой ще има мнозинство?

Напрежението покрай изборите този път ще бъде доста голямо. Това очаква и депутатката от консервативния лагер Дора Бакоянис. Според нея опозиционната партия СИРИЗА е предизвикала нови избори в най-неподходящия момент за гръцката икономика. "СИРИЗА вярва, че ще има значително предимство. Но тя се заблуждава. Консервативната управляваща партия Нова демокрация ще получи подкрепата на демократичното мнозинство в страната и ще спечели тези парламентарни избори."

Оптимизмът на Бакоянис е дързък, но не и неоснователен. По данни на публикувано миналата неделя изследване на общественото мнение предимството на Лявата партия пред консервативната Нова демокрация на премиера Самарас намалява и в момента се равнява едва на 2,4 пункта. Освен това статистиката сочи, че дяснопопулистката формация "Независими гърци" може би няма да успее да влезе в парламента. Това означава, че Самарас се доближава до парламентарно мнозинство.

Според анализаторите на Гърция й предстои дълга фаза на политическа нестабилност. Защото дори и СИРИЗА да спечели предварителните избори, партията няма да има ясно мнозинство в парламента на Атина. Евродепутатът от лявата партия Георгос Катругалос обаче е оптимистично настроен: "В момента и СИРИЗА, и Нова демокрация са далеч от парламентарното мнозинство. Но можем да очакваме, че настроението през предстоящата изборна кампания ще бъде силно поляризирано. Затова според мен е напълно реалистично СИРИЗА да получи 35% от гласовете", обяснява Катругалос. Ако това все пак не се случи, ще има нови избори. Втори тур на изборите в рамките на броени седмици при всички положения обаче би бил по-добрият вариант, отколкото едно лабилно правителство, споделя още левият депутат.

Политологът Димитрис Циодрас гледа на нещата другояче. Независимо коя партия ще спечели предварителните избори, тя не би имала абсолютно мнозинство в парламента, твърди той. А така никое правителство не би било в състояние да прокара основна политическа промяна в страната, като например прекратяването на договорите за кредит, казва бившият правителствен говорител.

Какво идва след изборите?

След провала на президентските избори акциите на атинската борса паднаха с над шест процента. Стойността на всички котирани на борсата фирми, включително и на банките, не надхвърля 66 милиарда евро. В момента особено гръцките вложители са много сдържани и се притесняват за политическото бъдеще на страната.

С оглед на финансовата и политическа нестабилност гръцката Лява партия иска да спечели време. "Не може да се очаква от едно новоизбрано правителство на СИРИЗА само за една седмица да приключи преговорите с кредиторите. Необходимо е удължаване на срока", предупреждава евродепутатът Георгос Катругалос в интервю за Дойче Веле. И все пак времето напира: Най-късно през лятото на 2015 година Гърция трябва да върне на своите кредитори над 11 милиарда евро. Още не е ясно откъде ще дойдат парите. "По-голямата част от средствата е за сметка на европейците. Ето защо би трябвало да е възможно да се намери политическо решение и сроковете за изплащане да бъдат удължени", споделя Катругалос.

Финансовият министър Гикас Хардувелис се опитва да внесе яснота по въпроса: В момента нямало проблеми. От март обаче изплащането на държавния дълг все пак ще бъде основна задача за Гърция, убеден е той.