Гузна еуфория

Събарянето на странния паметник, издигнат в частен имот на двама невъзстановили турските си имена братя с българско гражданство и фамилии, предизвика въздишка на облекчение и вълна на задоволство сред целокупното българско общество. Президент, премиер, прокуратура, местни органи на властта, политически партии, в това число нахокваното напоследък от всички ДПС, и което е особено показателно – станалите тези дни необяснимо праволинейни в позициите си електронни и печатни медии – всички вкупом се обединиха зад думите на държавния глава Първанов, че е ликвидирана една „провокация към етническия мир и конституционния закон в страната” и че „отговорът на институциите и гражданското общество е бил адекватен”. Според кмета на селото, независимо от масираното полицейско присъствие, обстановката там била спокойна, а статуквото - възстановено.

Зараждат се съмнения

Едва ли са уместни аналогиите от края на 80-те години на миналия век, когато тоталитарният режим в България осъществяваше своя знаменит „Възродителен процес” в подобна приповдигната атмосфера и със същата масирана подкрепа на общественост и медии. Във всички случаи обаче, когато власт, опозиция, политически елит и медии запеят дружно в хор в една демократична, европейска, но все пак балканска държава, въпросите и съмненията се пораждат сами.

Скандалният паметник в село Славяново беше разрушен съмнително бързо, по тъмно в късна доба, без да бъдат уведомени жителите на селото и най-вече петимните за подобни събития медии. Не беше спазен както законният срок за обжалване на заповедта за събаряне, така и не беше издадено задължителното нареждане за доброволно премахване на монумента. Защо? Още повече, че „войводите” от ВМРО вече бяха обявили свой митинг за „събаряне на османския паметник” само два дни по-късно...

Въпреки откровено смехотворните атрибути на учредения от братята с български имена „Мюсюлмандемократичен съюз” като турски военни маршове и ислямски заклинания, въпросната формация не е регистрирана, за разлика от регистрираната официално от същите хора пред съда в Търговище през април организация „Български червен полумесец” в пълно нарушение на Женевските конвенции.

В търсене на отговорите

И това е останало незабелязано от блюстителите на законността и реда в България? Защо без официално становище на окръжната прокуратура, която тепърва се беше захванала да проучва подробностите около учредяването на странната формация в Славяново и дали тя се основава на верски и етнически различия, вместо от сезирания своевременно Конституционен съд, светкавично „славяновският” мюсюлмански съюз беше обявен като антиконституционен и заплаха за националната сигурност?

Със сигурност всички тези въпроси имат своя отговор и той тепърва ще бъде търсен. Но винаги, когато след еуфорична приповдигнатост, напомпвана обикновено от политици и медии, се горят книги и архиви, чупят се паметни плочи, къртят се монументи, рушат се неудобни за момента знаци и символи, в общественото съзнание остава нещо тъмничко и гузно. Историята, при това най-новата, дава много подобни, все още живи примери.