Berlinale Abschluss
21 февруари 2011Сега мнозина ще възкликнат, че връчването на наградата "Златна мечка" на иранския филм "Надер и Симин: Раздялата" е политически сигнал. Това обаче не отговаря и на половината от истината. Филмът на Ашгар Фархади беше единственият възможен избор за международното жури, и по-точно - от чисто естетически съображения. В едно твърде слабо състезание само с половин дузина добри произведения лентата на Фархади се открояваше сред останалите филми. В този смисъл да виждаме само символиката би означавало да омаловажим незаслужено изкуството на режисьора.
Иранците имат какво да разказват...
Не бива също така да забравяме, че през последните години ирански режисьори присъстват неизменно на всички големи и малки кинофестивали по света. Включително, защото те просто имат какво да разказват. И не на последно място - още през 1997 година най-известният ирански режисьор Аббас Киаростами получи за филма си "Вкусът на черешата" наградата от Кан "Златна палма". За съжаление, това не промени с нищо репресиите, на които режимът в Техеран подлага хората на изкуството в Иран. Вероятно и "Златната мечка" за Ашгар Фархади няма да промени с нищо това положение.
Журито с председателка Изабела Роселини заслужи огромен комплимент. Защото то отличи правилно онези филми, които заслужаваха това. Вярно е, че изборът не беше особено голям. Дори само фактът, че иранската лента получи цели три "мечки", показва колко малко са били добрите филми. И тъкмо това повдига големия въпрос: не беше ли възможно на "Берлинале" да бъдат привлечени повече и по-добри ленти, които да засилят конкуренцията? Въпросът е основателен и от гледна точка на немалкото добри филми, участващи в несъстезателната програма. Сред тях имаше и такива, които бяха повече от достойни да участват в надпреварата за отличията на фестивала.
За да не изчезне блясъкът
Със сигурност не можем да търсим причините за това в световната икономическа криза или в спада във филмопроизводството. Доказват го други киновестивали. Затова шефът на "Берлинале" Дитер Кослик трябва да седне заедно с останалите ръководители на отделните тематични секции и да обсъдят изцяло нова концепция на берлинския кинофестивал. Той не може да продължава да бъде "политически фестивал". Един филмов фестивал трябва да предлага естетически поглед към кинорегионите на света. В противен случай "Златната мечка" рискува да загуби своя блясък, и в сравнение с "Палмите" и "Лъвовете" ще става все по-матова и по-матова.